Президентът на Европейската централна банка е прав да призовава за по-целенасочени усилия за икономически растеж, коментира в. "Файненшъл таймс".

Ръководенето на посткризисно икономическо възстановяване в 19 държави едва ли е проста задача. ЕЦБ разполага с едно от най-влиятелните налични инструменти, упражнявайки контрол върху количеството пари в обращение и лихвения процент, при който те биват давани на заем. 

Вялата икономиката на еврозоната обаче навежда на мисълта, че е възможно паричните стимули сами по себе си да не донесат онова икономическо възстановяване, което блокът очаква нетърпеливо.

ЕЦБ трябва да направи това, което може, но е необходимо правителствата на страните от Еврозоната също да се задействат. Марио Драги, президентът на ЕЦБ, сигнализира в четвъртък, че е готов да направи повече за стимулиране на икономиката. Предвид очаквания спад на инфлацията, банката е готова да използва широк набор от инструменти за борба срещу заплахата от дефлация. 

Президентът на ЕЦБ не страда от липса на увереност в силата на оглавяваната от него институция. Несъмнено Еврозоната до голяма степен дължи завръщането си към икономически растеж през последните години на паричния стимул от ЕЦБ. При условие че икономическият растеж все още е чувствително под равнищата отпреди кризата и инфлацията стана отрицателна през септември, явно Драги иска да смекчи паричната политика още повече. 

Повечето наблюдатели очакват тези действия да бъдат под формата на нов кръг количествено облекчаване или по-нататъшно понижаване на лихвените проценти. Сега е момент да се мисли по-творчески. Вълна след вълна на изкупуване на активи, придружени от силна риторика на президента на ЕЦБ в подкрепа на смекчената парична политика, неизбежно се подчиняват на закона за намаляващата възвръщаемост. 

Вместо да се разчитат единствено и само на ЕЦБ, правителствата на страните от еврозоната имат и други начини да се опитат да ги върнат към един солиден икономически растеж със здрави основи. Това изисква еврозоната преди всичко да се освободи от онези икономически положения, които причиниха последната рецесия. Вече бяха взети някои частични мерки като банковата реформа, целяща да намали експозицията на потребителите към рисковите дейности на банките. Не така обаче стоят нещата с прекомерното разчитане на кредитите, на които се осланят домакинствата, както и с ниската производителност. 

Правителствата се опитват да намалят кредитите си. Вниманието обаче не може да бъде съсредоточено само върху съкращаването на бюджетния дефицит. Въпреки че поставят разходите под контрол, строгите мерки за икономии по правило възпрепятстват икономическото възстановяване. Балансирането на националните бюджети е изключително трудно, когато икономиката е в стагнация, и намаляването на държавния дълг трябва да е цел само в дългосрочен план. 

Вместо това е необходимо ръководителите на страните от Еврозоната да използват до голяма степен неутралната фискална позиция, за да увеличат държавните инвестиции и да ги насочват внимателно. Еврозоната се нуждае от структурни реформи. Много политики, поставили си за цел да съкратят трудовите разходи и да повишат конкурентоспособността, обаче могат да намалят търсенето и икономическия растеж в краткосрочен план. Изграждането на инфраструктура, от друга страна, може да помогне за преобразяването на икономиката и едновременно с това да увеличи директно търсенето. 

Повишаването на производителността, което ще последва, на свой ред ще даде основания на компаниите да превърнат евтините кредити в инвестиции. Правителствата не бива да спират дотук. Ограничаването на бюрокрацията в бизнес сектора и повишаването на ефективността на съдебната система - ключов елемент от реформите на италианския премиер Матео Ренци - няма да струват много, нито ще навредят на търсенето. Напълно възможно е Еврозоната да се нуждае от нова програма за количествено облекчаване. 

Националните правителства обаче трябва да помислят и за своя собствен принос за генерирането на по-силен икономически растеж. Марио Драги често изтъква, че ЕЦБ не може сама да възстанови икономическото здраве на еврозоната. Усърдният стремеж към фискално благоразумие не означава, че ръцете на правителствата са вързани. 

Време е да спрем да възлагаме нови и нови очаквания на количественото облекчаване от страна на ЕЦБ. Националните правителства трябва да предприемат по-нататъшни стъпки към икономическо възстановяване.