Зорница Веселинова

Федералното бюро за разследване на САЩ призна за 3 неидентифицирани летящи обекта (НЛО), катастрофирали преди 67 години в САЩ, съобщи в края на миналата седмица неговия служител Джошуа Крайски.

Безспорно става дума за прословутия случай „Розуел”. Розуел е градче в щата Ню Мексико. На 1.7.1947 г. пилотът Ричард Ренкън, летящ над него, наблюдава маневрите на кръгли обекти, подредени във въздуха като буквата V, които се движат със скорост 90 км/ч. Към 21:50 ч на следващия ден местният жител Карл Денъм вижда ярко елипсовидно тяло, което хвърчи безшумно и „изхвърля” червена светлина.

По същото време фермерът Уилям Брейзъл, живеещ на десетина километра от Розуел,

чува страхотен гръм

Излиза в полето близо до дома си, намира останките на странен предмет и решава, че те принадлежат на катастрофирал самолет. Взема няколко и ги носи на шерифа Джордж Уилкокс, който веднага отива на местопроизшествието. „Изумен съм: парчетата са изработени от суперздрав материал, няма сила, която да ги деформира”, споделя той пред журналисти. Медиите веднага публикуват материали за мистериозния обект, разбил се край Розуел.

На 7.7.1947 г. военните отцепват „онова” поле, претърсват го и прибират всички веществени доказателства за инцидента.

Местният вестник излиза със статия на първа страница: „Армията плени летяща чиния”.

Пентагонът мигновено изпраща депеша:

случаят да се потули

Сержант Ърни Нютън от метеорологичната служба на 8-ма въздушна дивизия е командирован спешно в Розуел, за да идентифицира няколкото парчета, останали при шерифа, като останки от метеорологичен балон. Доводите: „...миришат на синтетичен каучук – материята, от която са направени тези балони”. Ген.Спенсър Рами, ръководител на PR отдела на Пентагона, се презастрахова – нарежда на подчинените си да пуснат слуха, че катастрофиралият кораб е съветски шпионски самолет.

Джули Хартнет, журналистка от „Ню Йорк Таймс”, не захапва въдицата на военните. Тя отива в Розуел, разговаря с шерифа и с местни жители, среща се с приближени на полк.Джон Скот, командвал групата, прибрала странните останки, и успява да изкопчи информацията, че на местопроизшествието са намерени и взети 

трупове на извънземни 

Разприказвалият се военен доверява на Джули, че ръстът на тримата пришълци е към 1 м  и те са облечени с еластични комбинезони от метална материя. Според него летателният им апарат е кръгъл диск с диаметър около 15 м. Той обяснява на журналистката, че „...чинията” се е разбила, защото супермощните радари, инсталирани близо до Розуел, блокирали системата й за управление”. Но това са приказки за наивници.

Важна подробност: в разсекретените файлове се посочва, че космическите кораби, разбили се в покрайнините на американското градче, са 3. Тази информация съвпада с бройката, спомената от уфолога Майрън Демолти през 1979 г. Той твърди, че в странните дискове, паднали в полето близо до Розуел, имало общо 9 същества и никое от тях не оцеляло. Труповете им били откарани в свръхсекретна лаборатория край Денвър, където лекари и биолози ги изследвали милиметър по милиметър. „Добрах се до данни, според които учените се хванали за главата –

организмът на джуджетата-хуманоиди

дошли от Космоса, по нищо не приличал на нашия”, допълва Демолти.

През март и април 1948 г. 5 жени в Розуел раждат странни бебета. Рожбите са миниатюрни, ръстът на най-голямото е 32 см. Главичките им са продълговати. Нямат стомахчета, кръвоносна система и полови органи. Сърцето е с форма на топка за ръгби - то не пулсира, а вибрира. Белият дроб е един. Ръчичките им са 2, всяка е с по 6 пръстенца. Двете крачка са тънички като стръкчета лук и също имат по 6 пръстчета. И очичките са чифт, цветът им е метално сив. Вежди и клепачи липсват.

Новородените не проплакват и не сучат, но без съмнение са живи същества. В градчето пристигат лекари, преглеждат ги, заявяват, че се нуждаят от по-специални изследвания, 

откарват ги някъде и не ги връщат 

На родителите е съобщено, че рожбите им са починали. Но причините за смъртта са спестени.

Розуел преживява още едно нашествие на извънземни. Към 23 ч. на 16.5.1976 г. над градчето увисват 4 сребристи кълба. След броени минути те започват да пулсират и променят цвета си – стават розово-лилави. После се пребоядисват в зелено. От едното се проточва ярък светлинен лъч, който опира в централния площад и в даден момент започва да трепти. „Като че ли чрез него зелените човечета ни съобщаваха нещо важно”, разсъждава пред журналисти Патриша Маккинли, директорка на местното училище.

В даден момент застиналите сфери се полюшват, мигом се изстрелват нагоре и се разтварят в нощното небе. „Няколко дни след мистериозното посещение въздухът миришеше на озон, а птичките се бяха смълчали”, допълва П.Маккинли.