ЕС организира срещата на върха, за да се опита да спаси Европа, коментира в. "Фигаро".

Поради липса на добри амбициозни проекти, Европа, събрала се в Братислава, иска да постигне напредък по пътя на общата отбрана. 

Срещата е в средновековна крепост, извисяваща се над река, която дълго време е разделяла континента. Не можеше да има по-добра алегория за разклатения ЕС от този избор на място – Братиславският замък и река Дунав.

Дали срещата на върха ще предотврати по-нататъшни разделения? Отсъствието на британския премиер Тереза Мей от форума, конкретизира първото разделение в ЕС.

След разширяване на всяка цена ЕС вече не е застрахован от стесняване, дори от дезинтеграция. Заразата след британския референдум за т.нар. Брекзит, от която ЕС се страхуваше толкова много, засега не е избухнала, но слабите брънки са известни – Източна Европа и нейният открит гняв срещу диктата на Брюксел, Южна Европа, която трудно изплува сред години на строги икономии, Северна Европа, страдаща от липса на ентусиазъм от един проект – този за ЕС – смятан за прекалено технократски и фокусиран върху себе си.

Истински отговори на проблемите едва ли ще се чуят тази вечер, но поради липса на напредък на другите фронтове, Берлин и Париж се опитват да прокарат проекта за европейска отбрана с негласната подкрепа на всички други членки, в това число и Източна Европа.

Братислава би трябвало да доведе и до напредък в три други области – увеличаване на инвестиционния фонд „Юнкер” в подкрепа на растежа и на заетостта, който за шест години трябва да се увеличи на 630 млрд. евро, реформа на Шенген и установяването на вече обещаните системни полицейски проверки на входа и на изхода на ЕС, и накрая първо разполагане – още от октомври, на европейския граничен корпус в България, която е съседна на Турция.

Що се касае до изключването на Лондон от тази неформална среща, това е прецедент.

Великобритания е все още страна членка и ЕС не трябва да забравя нейния принос за това, че европейците да живеят днес в демокрация, отървали се от нацисткото и фашисткото варварство на Втората световна война.

Отношението към Великобритания заради британския референдум е всъщност логика на търсене на изкупителна жертва и отклоняване на вниманието от главозамайващите провали на ЕС от двайсетина години насам.

Сред тях са рухването на общата миграционна политика, 20-те милиона безработни в еврозоната, повишаване на бедността, разрива между процъфтяващата германска икономика и икономиките в застой от Южна Европа, безпомощността пред тероризма, феноменалният напредък на екстремистките партии не само във Франция и Австрия, а и в северните страни, както и в Германия.