Заповедта за убийството на Литвиненко е могла да бъде дадена само от един човек в Русия - президентът Путин, с когото лично се е срещал в качеството му на директор на ФСБ и го е информирал за престъпната дейност на собствената му служба, преди да се реши да обяви позицията си публично. Убийците на Литвиненко са на свобода и днес, пише журналистът Иво Инджев в блога си Ivo.bg.

Сериалът “Чернобил” привлече интереса на милиони хора към лъжовния свят на съветските убийствени ядрени тайни. Сред тях има една много конкретна, свързана с най–мащабното и технически сложното криминално разследване в британската история, завършило след 10 години с присъдата на съдията Робърт Оуен – за убийството на бившия руски агент и политически беглец във Великобритания  Александър Литвиненко (вероятно) е виновен президентът Владимир Путин.

Историята на Литвиненко, убийството му и разследването припомня нов британски документален филм от май 2019 г.

Едно от местата на повествованието във филма е “Поликлиника № 6”, свръхсекретна болница край Москва, построена специално за лекуване на жертвите от катастрофата в съветската ядрена централа в Чернобил. В типичен съветски стил главният прокурор на Русия първоначално лъже, че нямало такава болница, но пристигналият в руската столица за среща с него екип британски разследващи настоява, че там се намират двамата заподозрени за убийството на Литвиненко, офицерите от ФСБ Луговой и Ковтун. След което се “оказва”, че такава поликлиника съществува…

Филмът е като продължение на сериала “Чернобил” по темата за съветските лъжи. Британските разследващи, с които уж руските власти сътрудничат, са разигравани по всякакви театрални и реално застрашаващи живота им начини. Возят ги с извънредна скорост два часа до поликлиниката, където им разрешават само 13 минути разговор с напълно бинтован човек. Представят им го за Дмитрий Ковтун, но те няма как да се уверят с кого говорят. Виждат само очите му.

Властите отменят интервюто с Луговой в последния момент. Карат ги да чакат 6 дни, преди да уредят среща в болницата, макар че той изобщо не е в болнично облекло и не изглежда болен. Лъже, че не знае английски, но накрая подигравателно пожелава на английски Good luck with your investigation (“Успех с вашето разследване”).

Най–коварната измама британците установят, когато се завръщат в Лондон (с чувство на облекчение, защото в Москва “мистериозно” получават стомашни болки и са убедени, че са отровени от домакините с цел да ги тормозят).

Британските власти установяват, че е подменен най-важният запис, направен с Луговой на касета в Москва. Веднага след това на Луговой е осигурен имунитет, като го “избират” за депутат в руската Дума. А уж страшно болният Ковтун, който не можел да говори, защото бил на ръба на смъртта, също се оказва жив и здрав…

Британският филм припомня основните моменти във връзка с отравянето на бившия подполковник от най-секретния отдел на ФСБ (отговарящ за убийства на политици и бизнесмени) Александър Литвиненко, който през 1998 г. отказва да участва в убийството на Борис Березовски, ръководил преизбирането на Елцин за президент.

След пресконференция, на която обвинява ФСБ в извършване на престъпления, Литвиненко е арестуван за 2 години и след освобождаването му бяга във Великобритания, където получава политическо убежище и нова идентичност. 

Наследниците на КГБ обаче го намират (той и не се крие особено, както твърди беглецът от ГРУ Виктор Суворов) и правят три опита да го убият, по данни на британското разследване. Успяват третия път, като го заразяват с отровен чай, в който са добавили полоний-210, най-токсичното вещество на света, 5000 пъти по-радиоактивно от урана, което може да бъде произведено само по изкуствен начин от държава, притежаваща ядрен реактор.

44-годишният Литвиненко агонизира 21 дни, но успява да разговаря с полицията цели 9 часа в продължение на три денонощия. Тялото му е погребано в запечатан метален ковчег в британско гробище. Близките му нямат право да го пренасят за срок от 30 години поради изключителната радиоактивност на тленните останки. 

Не само съдията Оуен, но и самият Литвиненко, който познава системата отвътре, споделя с полицията, че заповедта за неговото убийство може да бъде дадена само от един човек в Русия – президентът Путин, с когото лично се е срещал в качеството му на директор на ФСБ, като го е информирал за престъпната дейност на собствената му служба, преди да се реши да обяви позицията си публично.

Убийците на Литвиненко са на свобода и днес.