Представяйки междинни резултати от изборите за основните участници в тях – ГЕРБ, БСП, Обединени патриоти, ДПС, „Воля“ и Реформаторски блок, авторът на статията Владимир Ващенко изтъква, че в Народното събрания няма да попадне АБВ – партията на президента Георги Първанов, която открито се обяви за проруска формация.

Изданието припомня, че предсрочните парламентарни избори бяха предизвикани след оставката на правителството на Бойко Борисов след загубата на ГЕРБ на президентските избори. Сега България се управлява от служебен кабинет, който ще бъде разпуснат веднага след формирането на редовно правителство. Факт е, че президентът има отношение към някои аспекти от външната политика, но неговите функции са повече символични. Ключово място във вземането на важните решения по външнополитическите въпроси има министър-председателят. В този смисъл много по-важни са изборите за парламент, в сравнение с изборите за държавен глава.

Журналистът коментира и възможните варианти за съставянето на редовно правителство. Той посочва позицията на лидера на БСП Корнелия Нинова, която е категорична, че няма да прави голяма коалиция с ГЕРБ. От своя страна лидерът на победителите – Бойко Борисов, обясни, че може би ще направят „коалиционен кабинет в най-скоро време“. Затова ГЕРБ вероятно ще се договаря с националистите, тъй като ДПС беше въвлечена в скандал още преди парламентарните избори.

Изданието предава накратко професионалната кариера на Бойко Борисов. Като премиер на две правителства той демонстрира сдържано-негативно отношение към Русия.

Веднага след идването си на власт, той обяви ревизия на направеното от предишното правителство, включително договорите с Русия в енергийния сектор. Борисов изрази готовността на България за участие в АЕЦ "Белене" и международния проект за газопровода "Южен поток", но само при взаимноизгодни условия.

В същото време Борисов подписа споразумение да се присъедини към "Набуко" – който фактически се конкурира с проекта "Южен поток" за доставка на природен газ за Европа от Туркменистан.

По-късно Борисов продължи все по-ясно да демонстрира своите антируски позиции. По негово време започва едновременно одит на руските енергийни компании "Газпром" и "Лукойл", които имат сериозно място в бизнеса на България. В допълнение, правителството взе решение да замрази проекта "Южен поток". И през 2015 г., Министерството на отбраната на Българската отказва да сключи договор с руската космическата компания "МиГ" за поддръжката и ремонта на изтребителите МиГ-29. Вместо това Министерство на отбраната подписа споразумение с полските ремонтни компании.

Въпреки близките отношения, които има с руски бизнесмени в годините, когато е кмет на София, като лидер на ГЕРБ и управляваща партия, Борисов защитава позицията за широко сътрудничество с Европейския съюз и НАТО.

Сега България е в сходна ситуация с тази през 2012 – 2013 година. Тогава президент беше Георги Първанов, който имаше умерена проруска позиция, а премиер беше Бойко Борисов. Политиците са в постоянен конфликт помежду си, който едва не доведе до искането на импийчмант от страна на българския парламент. Ако сега Борисов успее да сформира парламентарно мнозинство и правителство, то не е изключено отново да има сериозно напрежение и противоборство между него и държавния глава Румен Радев. 

снимка: Газета.Ру