Забраната за носене на забрадка на работното място не е пряка дискриминация, а ако е непряка - може да бъде оправдана. Това становище застъпва генералният адвокат Джулиан Кокот пред Съда на Европейския съюз по казус на мюсюлманка от Белгия, пише "Правен свят".

Самира Ашбита е работела като рецепционистка в белгийска охранителна фирма. Три години след започване на работа в компанията тя поискала да идва на работа със забрадка. Следва уволнение, тъй като във фирмата е било забранено да се носят религиозни, политически и философски символи по видим начин.

Ашбита предявила иск за обезщетение за вреди в Белгия. Той обаче е бил отхвърлен от две съдебни инстанции. Така делото стига до Белгийския касационен съд, който отправя преюдициално запитване (искане за тълкуване на нормите на европейското право - бел. ред.) до съда в Люксембург за конкретизиране на закрепената в правото на ЕС забрана на дискриминацията, основана на религия или убеждение.

"При забрана работничка с мюсюлманско вероизповедание да носи ислямска забрадка на работното си място не е налице пряка дискриминация, основана на религия, доколкото тази забрана се основава на общи правила за работа, не допускащи носенето по видим начин на политически, философски и религиозни символи на работното място и не се основава на стереотипи или предразсъдъци спрямо една или повече определени религии или на религиозни убеждения като цяло. В такива случаи всъщност не е налице по-малко благоприятно третиране въз основа на религията." Това е записано в становището на генералния адвокат Кокот по случая.

Тя посочва, че забраната би могла да бъде непряка дискриминация, основана на религия, която може да бъде оправдана с оглед на прилагането на законосъобразна политика на религиозен и философски неутралитет, която работодателят се стреми да води, стига при това да е спазен принципът на пропорционалност.

По-нататък посочва, че в случая, проверката за пропорционалност е "деликатен въпрос", по който би следвало да се произнесат националните органи, и по-специално националните съдилища.Те следва да направят това при стриктно спазване на нормите на правото на ЕС.

Според Джулиан Кокот в конкретния случай има много аргументи, че забраната по-скоро не уврежда прекомерно законните интереси на засегнатите работнички и трябва да се разглежда като пропорционална.

Тя отчита, че за много хора религията е важна част от тяхната идентичност, както и че свободата на вероизповедание е един от фундаментите на демократичното общество. 

Но добавя: "Докато на влизане в помещенията на работодателя си даден работник не може "да остави на гардероб" своя пол, своя цвят на кожата, своя етнически произход, своята сексуална ориентация, своята възраст или своето увреждане, то от него може да се очаква да прояви известна сдържаност по отношение на изповядването на религия на работното място, било то по отношение на религиозни практики, религиозно мотивирано поведение или - както в случая - по отношение на неговото облекло."

По думите й степента на сдържаност, която може да се изисква от всеки работник, зависи от цялостния анализ на всички обстоятелства във всеки отделен случай.