Повече източноевропейци и по-малко бежанци: в публикуваните тези дни данни на Германската статистическа служба се откроява нова тенденция. Докато през 2015 болшинството пристигащи в Германия чужденци са били бежанци от държави, в които бушуват кризи и войни, то през миналата година нещата стоят другояче. През 2017 в Германия са се преселили особено много граждани на новите държави-членки на ЕС: делът на източноевропейските мигранти е скочил с 12,5%, пише Дойче веле.

Така например през 2017 в Германия са пристигнали 45 000 нови мигранти от България. Увеличението на мигрантите от Полша и Румъния през същия период е било с по 85 000 души. От 2007 до края на миналата година броят на преселниците от новите членки на ЕС се е повишил с общо 919 000 души, а това представлява плюс от 185,7%. В края на 2017 в Германия са живеели общо 10,6 милиона чужденци, като става дума само за онези, които притежават единствено чуждестранен паспорт и нямат германско гражданство.

"Покрай голямата бежанска вълна през последните години миграцията от Източна Европа до известна степен изпадна от полезрението ни, но в дългосрочен план тя със сигурност е по-значимата и по-дълготрайна тенденция", казва Улф Брунбауер от Института за изследване на Източна и Югоизточна Европа в Регенсбург.

"В случая не става дума за мигранти по бедност, а за хора, които имат какво да предложат на Германия и които са търсени на нашия трудов пазар", подчертава Брунбауер в отговор на твърде разпалените дискусии около източното разширяване на ЕС, които се водят още от 2004 насам.

Опитът от последните години показва, че опасенията, които са били изпитвани първоначално по отношение на тази миграция, не са били основателни, казва Брунбауер. 

И наистина, по много от строежите в Германия днес масово звучи полска, българска или словашка реч. Без болногледачки и медицински сестри от Източна Европа в много от германските болници и старчески домове би се усещал сериозен недостиг на кадри. Хиляди германски домакинства също са зависими от източноевропейките, които гледат възрастните или болни роднини.

През 2017 година 12% от работещите в Германия жени от България и Румъния са били заети именно в сферата на здравеопазването и социалните грижи, казва Карола Буркерт от Института за изследване на трудовия пазар и професионалното образование във Франкфурт. Без работничките от Източна Европа ситуацията би била направо критична. И то не само в този бранш, но и в други сектори - като хотелиерството и ресторантьорството.

Според данни на института във Франкфурт в средата на 2017 в тази сфера са били заети близо 17% от българките и румънките, работещи в Германия, както и 11,6% от останалите източноевропейки.