Кризата около Гърция, която не погаси задълженията си на стойност 1,5 млрд. евро (1,7 млрд. долара) към Международния валутен фонд е водеща тема в германския печат днес.

Положението обаче не е толкова безизходно, колкото изглежда, и дори дава шанс за ново начало, уверява списание "Шпигел". Настъпи това, от което мнозина европейци се страхуваха месеци наред. Това е лошата новина. Има обаче и добра - не всичко е загубено. Може би този "нулев час" дори е шансът на Гърция при едно ново начало да се справи по-добре отколкото досега, пише изданието.

Недостойните препирни за плащане на сумите по втория помощен пакет отровиха атмосферата в Европа. Преговарящите се оплетоха в спор за ДДС ставки и пенсионни реформи. Затова е и истинско избавление, че тази помощна програма вече е история, отбелязва изданието.

От 2 юли Гърция е в междинен стадий - старият омразен режим на икономии е минало, голямата катастрофа още не е настъпила. Това положение обаче няма да продължи вечно. В средата на юли трябва да бъдат направени и други плащания по гръцки задължения, припомня "Шпигел". Ако до тогава няма решение, може да се завърти спирала към дъното, която най-вероятно ще приключи с Грекзит.

Следователно, Гърция и кредиторите й разполагат с малко време да се обединят около ново споразумение и трябва да се възползват от тези дни, за да изхвърлят баласта, натрупан при старите преговори, посочва изданието.

Новата сделка трябва да бъде истински компромис между това, което страните искат. Евентуално преструктуриране на гръцкия дълг обаче буди в германското правителство също толкова голям страх, колкото "тройката" у гърците, тъй като за тази цел канцлерът Ангела Меркел ще трябва да признае пред депутатите и избирателите си, че Германия няма да получи поне част от кредитите, отпуснати на Гърция. А тази истина изглежда ще бъде преглътната трудно от
мнозина в Германия, отбелязва "Шпигел".

"Гръцката криза е катастрофа за МВФ", пише вестник "Франкфуртер алгемайне". От кредитите, отпуснати от Фонда, 27 процента са в Гърция и последиците за институцията са обозрими. Рисковете, свързани с Европа, се увеличат до две трети от обема на кредитите, ако се вземат предвид и заемите, отпуснати на Португалия и Украйна. Останалите кредитни средства от МВФ са разпределени сред множество страни, някои от които са много бедни, припомня изданието.

Неплащането на едно задължения би трябвало да е събитие с преходен характер, но остава лошият опит. Той все пак не е нещо нова за МВФ - по подобен начин в миналото постъпиха Сомалия, Судан и Зимбабве. Все още не е ясно дали става дума само за забавяне или за пълно зачеркване на плащането, но има голяма вероятност да са застрашени не само тези 1,7 млрд. долара, но и голяма част от общо 24 млрд. долара. Неплащане на толкова голяма сума вече е прецедент в историята на МВФ, отбелязва изданието.

Фондът може да понесе подобна загуба, тъй като през финансовата криза средствата му бяха увеличени, но по-тежки последици за институцията ще има загубата на доверие, посочва експертът Дезмънд Лакмън, цитиран от ФАЦ.

Подобна загуба може да има значително материални последици, ако в бъдеще политиците отказват да правят вноски към Фонда или да провеждат изисквани структурни реформи. МВФ е в Гърция от пет години и сега вероятно ще трябва да направи най-голямото отписване на кредити в историята си. В нормална компания след такава катастрофа "падат глави", но в толкова политическа организация като МВФ се поставя простичкия въпрос дали е било разумно да се отпускат толкова много пари на една страна и защо структурната програма се е провалила.

Членките на организацията ще искат също така да знаят защо експертите по кризи на МВФ не са предвидили колапса на гръцката икономика, тъй като в крайна сметка те плащат. За Фонда в бъдеще ще бъде трудно да защитава новата кредитна политика, която бе създадена в хода на гръцката криза и при която на практика бяха премахнати кредитните ограничения за отделни страни.

Гръцката криза може да попречи и на реформата на самия МВФ, която и без това вече е блокирана в американския Конгрес, посочва ФАЦ. Левият вестник "Тагесцайтунг" пък разглежда гръцката криза като пример за безпомощността на левите идеи в Европа. Политиката на СИРИЗА бе предложение за противопоставяне на системата, макар и наивно и патетично, както се случва, когато става дума за човешко достойнство, пише изданието. Следващите опити за алтернативна политика в ЕС поне ще са лишени от някои илюзии, посочва вестникът.

Господстващата логика изисква една държава да изплаща на гражданите си само толкова пари, с колкото разполага. Ако те не са достатъчни за оцеляване - е, това е положението. Който плаща, успява, който има дългове, трябва да е щастлив, ако мие чинии срещу мизерна заплата, според ТАЦ.

Правителството на СИРИЗА не само оспори тази логика, но и силно й се противопостави. Заради несигурността за бъдещето на ЕС и еврото на борсите изгоряха много повече пари, отколкото гърците биха могли някога да пропилеят - само в понеделник (29 юни) вероятно са били загубени 287 млрд. евро. Това обаче е цената, която реално съществуващият либерализъм плаща, за да остане "нерационалното" поведение като това на гръцкото правителство епизод, който няма да се повтори, пише ТАЦ.

(БТА)