Властите в Гърция реагираха гневно на инициативата на Австрия в сряда да събере представители на министерствата на вътрешните и на външните работи от страните по т.нар. Балкански път на миграцията към Западна Европа.

На форума във Виена са поканени Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения. България ще изпрати делегация на ниво заместник-министър, потвърдиха пред "Дневник" от Министерството на вътрешните работи.

Но Гърция не е поканена и в Атина се опасяват, че се договарят още мерки за спиране движението на мигрантите, което означава, че те ще остават на нейна територия.

На австрийското посолство бе връчен дипломатически протест, а с необичайно остър тон външният министър Никос Коцияс нарече пропуска да бъдат поканени гърците "едностранен и неприятелски акт". Овен това поканите от австрийците са били разпратени часове, след като Европейският съвет в Брюксел изрично взе в края на миналата седмица решение да не се предприемат едностранни решения или действия само на групи държави.

"Изключването на нашата страна от тази среща се възприема като неприятелско действия, тъй като създава впечатление, че някои в наше отсъствие взимат решения, които ни засягат директно", цитира думите му "Ройтерс".

Виена отхвърля твърдението, че е пренебрегнала Гърция, и обяснява, че това е формат, създаден миналата година за обсъждане проблема с придвижването на ислямски терористи. "Балканският път е хуманитарен коридор. Той може да бъде затворен след консултации, а не с настройването на една държава срещу друга. Изправени сме пред действия, които приличат на заговор", допълни и министърът по въпросите на имиграцията Янис Музалас.

Освен това Гърция обвини Турция че се опитвала "да взриви" споразумението НАТО да патрулира между турския бряг и гръцките острови и да уведомява турската брегова охрана за трафиканти на хора и бедстващи лодки с имигранти.

От миналия четвъртък насам една по една държавите от Австрия до Гърция налагат едностранно блокади на достъпа, квоти за имигранти и молби за бежанци, спиране на жп линии, популярни сред влизащите в Европа и пропускане само на хора с документи за самоличност.

Така на гръцко-македонската граница се оказаха блокирани близо 5000 души – предимно афганистанци - и във вторник гръцката полиция натовари около 450 от тях и ги върна обратно в страната. Други около 3000 са спрени в Атина след като фериботите спряха в Пирея след обиколка по егейските острови.

Все по-реална изглежда перспективата при блокиране на границите с Македония и България страната бързо да се превърне огромен бежански и имигрантски лагер.

По данни на Международната организация за миграция, разпространени във вторник, до 23 февруари тази година в Европа са влезли над 110 000 души, от които повече от 102 000 са влезли в Гърция. Миналата година прагът от 100 000 души бе преминат някъде през юли, а със сегашното темпо броят на чужденците, навлизащи през границите и по островите, ще наближи 1.5 милиона души.

"Подготвяме се за случай, че проблемът не бъде уреден и има нарушение на европейските решения от страна на Сърбия и Скопие, да овладеем проблема, който ще се създаде в Гърция", добави Музалас.

След спешно заседание в понеделник вечерта бе решено страната да приеме още 50 000 бежанци и след това отново да преговаря с ЕС как да се намали имигрантският поток и с НАТО - за морските патрули.

По пътя от Пирея до Идомени на границата с Македония 4-5 бивши военни поделения ще бъдат оборудвани като лагери за настаняване.