Гръцки археолози твърдят, че са открили гроба на прочутия древногръцки философ Аристотел при разкопки в древния град Стагира, предаде IBTimes. Новината бе оповестена по време на конференцията "Аристотел – 2400 години", която се проведе в Солун. 

Били са необходими 20 години на изследователите, за да съберат необходимите доказателства, че това е точно гробът на Аристотел. Разкопките на мястото започват още през 1996 година. Открити са 50 монети от времето на Александър Македонски, чийто учител е Аристотел. 

Аристотел умира през 322 година пр. Хр. в Халкида и останките му по-късно са били пренесени в родния му град Стагира.

Древногръцкият философ е роден около 384 г. пр. н.е. Баща му Никомах е бил личният лекар на македонския цар Аминта III. Майка му се казва Фестия.

Вярва се, че и двамата му родители са починали, когато той е бил малък.

На 17 години е изпратен да учи в Атина – центърът на човешкото знание по онова време. Там той се записва в академията на Платон, като двамата с него стават близки.

След смъртта на Платон Аристотел не заел неговата позиция на директор на академията, защото имали разногласия по някои от философските си трактати. Вместо това той се мести в Мизя, където среща и се жени за първата си съпруга Питая. Заедно имат дъщеря, която била кръстена на майка си.

През 338 г. пр. н.е. Аристотел се връща в Македония, за да обучава сина на крал Филип II – 13-годишния тогава Александър Велики, като бил солидно възнаграден за усилията си.

Три години по-късно Александър Велики идва на власт, завладява Атина, при което Аристотел отворил собствена школа там. До края на живота си прекарвал най-много време именно в тази школа като учител, изследовател и писател.

Аристотел е известен и с това, че докато преподавал, се разхождал из училището, а учениците му били принудени да го следват. Занимавали се с различни предмети – от наука до политика и всичко между тях. С времето в школата се създава една от най-големите библиотеки в целия свят за онова време.

Ето няколко цитата от великич философ:

Умът е не само в знанието, но и умението то да се прилага.

Умният човек ще се съгласи с умния, глупавият обикновено не се съгласява нито с умните, нито с глупавите.

Образованието е най-добрата осигуровка за старините.

Законът е ред, а добрият закон е добър ред.

Добре започнатото е наполовина свършено. 

Човекът е обществено животно.

Познанието започва от почудата.