Политическото битие на Алексис Ципрас започва през 1989 година. Именно в тази историческа година Ципрас, който по това време е още ученик, решава да влезе в младежката организация на гръцката Комунистическа партия, която и до днес украсява логото си с комунистическите символи сърп и чук. Най-напред младият Ципрас се изявява като съорганизатор на поредица от училищни блокади в Атина, които защитава пламенно в едно телевизионно интервю от онова време. Няколко години по-късно Ципрас е вече в редиците на новосъздадената Коалиция на левите и на прогреса - предшественик на днешния ляв съюз "Сириза".

Звездният миг на Ципрас настъпва на местните избори през 2006 година: тогавашният лидер на лявата коалиция Алекос Алаванос решава да поосвежи партията си, като за целта спешно се нуждае от ново лице. Изборът пада върху 32-годишния тогава Ципрас, който е издигнат за кандидат за кмет на Атина - и предизвиква малка сензация: 10,5% от избирателите в гръцката столица гласуват за Левицата, което е тройно повече, отколкото на парламентарните избори две години по-рано.

Пътят до върха

Оттогава името Алексис Ципрас е неизменна част от гръцката политика. На партийния конгрес на лявата коалиция през 2008 година председателят Алекос Алаванос подава оставка по здравословни причини и налага начело на партията младия Ципрас - въпреки съпротивата на тогавашния партиен елит. От гняв, че не е избран на лидерския пост, бившият правосъден министър Фотис Кувелис напуска съюза и основава собствена партия. След това си тръгва и Алаванос. А Ципрас изобщо не се поколебава да се изправи срещу своя политически "баща", след като той и Алаванос се оказват на различни мнения по някои персонални въпроси и най-вече относно членството на Гърция в еврозоната.

Алаванос пледира за връщането на драхмата и основава своя партия под името "План Б", като и до днес отказва да говори за конфликта си с Алексис Ципрас. В същото време Ципрас се заема с формирането на нова голяма лява партия, като за целта привлича няколко по-малки групировки и течения, които на партиен жаргон се наричат "компонентите на Сириза". Сред тези "компоненти" има всякакви хора - троцкисти, маоисти, евро-комунисти, еко-социалисти, леви интелектуалци и други малки групички, всяка от които иска да наложи възгледите си в програмата на партията. Истинско майсторско постижение е, че Ципрас съумява да държи единен този толкова разнороден съюз.

В предверието на властта

Ципрас минава за мил и любезен човек. Заедно със своята любов от младежките години, с която има двама синoве, той живее сравнително скромно в един от централните атински квартали. Ципрас обича да е сред хора и предпочита да се придвижва с мотор. В личните си контакти се показва като мил и директен човек. Всичкият този уют се изпарява обаче, когато Ципрас трябва да кове нови мнозинства: още преди изборите лидерът на "Сириза" даде да се разбере, че ако след изборите не се намери друг кандидат за коалиционно управление, той е готов да сключи съюз с крайнодясната популистка партия "Независими гърци". Подобно на "Сириза", тази формация е също срещу наложената на Гърция политика на строги икономии. Обединява ги още неприязънта към Германия. Но Ципрас беше обявил готовност да се съюзи и с бившите си съпартийци от гръцката Комунистическа партия.

В същото време е факт, че изявленията на Ципрас относно предпочитаните от него коалиционни партньори не бива да се приемат за чиста монета. В това лично се убеди някогашният вътрешнопартиен конкурент на Ципрас - Фотис Кувелис, който сега е лидер на една социалдемократическа формация. Преди провалилия се трети тур на гръцките президентски избори на 29 декември 2014 се говореше, че депутатите от партията на Кувелис са готови да подкрепят кандидата на управляващата коалиция Ставрос Димас с цел да бъдат предотвратени предсрочните парламентарни избори. Тогава Ципрас обеща на хората на Кувелис, че е готов да ги избере за коалиционен партньор, като по този начин косвено им каза, че очаква от тях да не гласуват за Димас. Социалдемократите на Кувелис удържаха думата си, но не и Ципрас - веднага след провала на президентския вот идеята за коалиция между двете леви формации изчезна набързо от дневния ред.

Големият въпрос сега е дали и на европейската политическа сцена Ципрас ще остане верен на досегашната си реторика. По-внимателните наблюдатели вероятно са забелязали, че през последните няколко седмици Ципрас посмекчи тона си и дори увери, че няма да взима еднолични решения. А има и още нещо: междувременно дори "Сириза" започва да свиква с факта, че Гърция се нуждае от балансиран бюджет.

"Няма да провокираме разрив с нашите партньори, но и няма да продължаваме политиката на безропотното подчинение." С тези думи победителят от изборите Алексис Ципрас се опита да обрисува своята бъдеща политика. Неговият ляв съюз "Сириза", който само допреди няколко месеца беше второстепенна групировка, се разрасна до масова народна партия благодарение на огромния протестен вот.

Харизматичният народен трибун Ципрас, който няма никакъв управленчески опит, сега навлиза в най-трудната фаза на своята политическа кариера. Като победител в изборите и носител на надежди за мнозинството гърци, той трябва да превърне протестната си реторика в реална политика. На гръцкия Робин Худ няма да му е никак лесно. Гърция все още е зависима от финансовите инжекции на "Тройката" (МВФ, ЕЦБ и ЕК).
(DW)