"Когато падна Берлинската стена никой не можеше да бъде сигурен, че двете Германии ще се обединят. Много важна роля изигра това, че Михаил Горбачов задържа съветските танкове в казармите и не започна насилствено смазване на мирната революция", казва в интервю за испанския "Ел Паис" 84-годишният Хелмут Кол, канцлер на Германия през 1989 година.

"През ноември представих своя план за обединение в Бундестага. Бях си поставил политическата цел да постигна единството на Германия. Така не допуснах на преговорите да се съсредоточаваме върху решения, предполагащи съществуването на две германски държави.

Задължително условия беше, че след обединението Германия трябва да остане в НАТО. Вътре в самата Германия този въпрос беше много спорен", разказва Кол.

"На 19 декември 1989 година пристигнах в Дрезден. При вида на огромните тълпи хора, които ни посрещнаха на летището и по протежение на целия път, осъзнах, че има шанс двете Германии да бъдат обединени, но разбирах, че това е крехък и несигурен процес".

"Нашите европейски съседи, и от Изток, и от Запада, не само се радваха на падането на Стената, но и изпитваха силен страх пред нова "Велика Германия". Даже в моята собствена страна (ФРГ) имаше страхове и възражения.

За мнозинството европейски партньори и съседи на ФРГ падането на Стената беше съвсем не не навреме.

Маргарет Татчър, беше искрен противник на обединението дори беше казала публично: Според мен е по-добре да има две Германии, отколкото една", признава Кол и коментира, че Тачър грешно  смятала, че Горбачов никога няма да одобри встъпването на обединена Германия в НАТО

"Президентът на Франция Франсоа Митеран също беше против, но в края на краищата застана на ясна и справедлива за германците позиция, особено след като успях да го убедя, че обединението на Германия и на Европа, са двете страни на един и същи процес", спомня си Кол.