Самолет или ферибот – това са възможностите, ако искате да пътувате между Хелзинки и чаровната естонска столица Талин. Двете страни обаче обмислят и създаването на трета алтернатива – тунел под Балтийско море.

Пътуването ще продължава половин час по дългата 80 км влакова линия между станциите "Пасиля" в Хелзинки и "Улемисте" в Талин.

Сега билетите за един пътник без кола на борда на фериботите струват тридесетина евро, а корабите изминават пътя за около два часа.

Линията може да бъде свързана и към друг мащабен железопътен проект - Rail Baltica, който ще обхване трите балтийски държави и Полша.

В тунела под Балтийско море биха пътували 11 млн. души годишно, цената му ще бъде между 9 и 13 млрд. евро, а цената на еднопосочния билет – около 36 евро, показват данни на властите, цитирани от електронното издание Yle.

Той ще промени целия регион, в който има около 17 млн. жители, твърди предварителното проучване за осъществимостта на плана. Строежът трябва да започне между 2025 и 2030 г. и да отнеме между 8 и 10 години.

Около 8 млн. пътници изминават разстоянието между Хелзинки и Талин всяка година. 60 000 естонци работят във Финландия и повечето от тях се прибират всеки уикенд. Властите се надяват, че именно тези пътници ще осигурят успеха на линията.

Засега повечето от тях пътуват веднъж седмично или веднъж месечно, като целта на проекта е да направи голяма част от тези пътувания ежедневни. Анализаторите предвиждат, че пътниците може да достигнат 41 млн. души годишно в следващите 70 години. Влаковете ще превозват и товари, но се очаква фериботите да запазят преимуществото си там, както и при транспорта на туристите.

Прокопаването на тунела ще струва около 3 млрд. евро, техническите системи и системите за сигурност – още 2-3 млрд. Влаковете и другата екипировка ще струват около 1 млрд., предвидени са и между 1 и 3 млрд. за извънредни разходи, твърди Улла Тапайнен – експерт по логистика в местната власт в Хелзинки. Следващата стъпка от проекта е анализ на риска.

Релсовата линия ще бъде широка 1435 мм - за нея ще се използва европейският стандарт, а не финландският, който е 1524 мм. Идеята е в бъдеще тя да може да се свързва с европейските мрежи и особено с Rail Baltica, която цели да изгради жп връзка между Талин и Варшава, която да минава през Рига и Каунас в Латвия и Литва. Строежът на Rail Baltica трябва да започне през 2020 г., като се очаква секторът между балтийските страни да бъде завършен през 2025 г., а този до Варшава – през 2030 г.

Хелзинки, Талин и естонският град Харю, който също участва в проучването, се надяват да осигурят поне 40% от необходимата сума чрез фондовете на ЕС. Тина Хапсалу – главен съветник по транспорта и инфраструктурата в Конфедерацията на финландските индустриалци (Elinkeinoelämän Keskusliitto – EK), смята, че това е скромна цел, при положение че Rail Baltica получава 85% финансиране от ЕС.

"Макар че все още има прекалено малко информация, за да бъдат изчислени рисковете, мисля, че все пак ще ни е трудно да дадем над 5 млрд. сами. По-сигурно би било европейският дял да е доста над половината сума", казва тя.