Средствата, отделяни от арабските държави, за внос на храни ще се удвоят в следващите две десетилетия, прогнозира аграрен специалист, цитиран от "Ройтерс". Ако ефективността на земеделието в района не се подобри, това заплашва да стане още една причина за насилие и нови вълни от бежанци. В момента в Близкия изток се внасят храни за 35 млрд. долара годишно. Но с въздействито на климатичните промени върху реколтата, както и заради растящото население, тези средства може да достигнат 70 млрд. долара към 2035 г., казва Махмуд Солх, генерален секретар на Международния център за земеделски изследвания в сушави райони (ICARDA).

Според него растящата зависимост от вносни храни вероятно ще означава повече разходи за бедните потребители, повече гладуващи и недоимък, от които ще бягат хиляди хора. "Ситуацията е доста безрадостна", казва той в интервю за Фондация "Томпсън Ройтерс". "Екстремистите се появяват в райони, където няма много за ядене, а в дългосрочен план водата ще се превърне в проблем №1", казва той от Ливан.

Солх смята, че за сирийската война е изиграла роля и сушата, започнала през 2006 г. Заради нея цените на храните са тръгнали нагоре и много хора са се преселили в градовете, което е допринесло за бързото разрастване на конфликта.

Ученият е избягал от Сирия през 2012 г. и сега разказва, че страната, която почти е задоволявала нуждите си от храни, след избухването на войната през 2011г. е изубила над 60% от земеделската си продукция. Районът на Близкия изток като цяло би трябвало да може да посрещне нуждите на жителите си, но добивите на глава от населението са много ниски. В някои места се събира по 1 тон зърно от хектар, докато би трябвало да е 5 пъти повече, смята Солх.

Той посочва някои откъслечни добри примери за прилагане на технологии, по-ефективно управление на водните ресурси и използване на сортове, устойчиви на суша. Но като цяло ефектът от тях не успява достатъчно бързо да компенсира темпа на растеж на населението в няколко близкоизточни държави. Това може да има сериозни последици за бъдещата стабилност, казва Солх.