"Така. Вашингтон е наш. Кишинев е наш. София е наша. Остана да пресушим блатото в самата Русия." Коментарът е на лидера на евразийското движение в Русия Александър Дугин. А повод за екзалтираното му реакция са резултатите от последните избори в САЩ, България и Молдова, където също проруски кандидат спечели президентските избори. 

На страницата си във "Фейсбук" близкия до Путин Дугин споделя и мнението на свой съратник от Белград, според когото "Проруският генерал Румен Радев победи кандидат на Вашингтон и Брюксел, което е нов успех за Владимир Путин и поредният провал на Барак Обама". Други пък призовават след победата на Доналд Тръмп в САЩ в Москва да се организира конференция на руски националисти и представители на т.нар. американска алтернативна десница, "за да изградим мостове между нашите страни".

Дугин е известен националист и един от водещите идеолози на новия руски експанзионизъм. През март 2015 г. той бе санкциониран от САЩ заедно с Евразийският младежки съюз - младежкото крило на ръководеното от него Международно евразийско движение.

Съвременното влияние на Дугин над властите в Москва е спорно и се смята, че идеологическите му внушения вече не са толкова представителни. Но до неотдавна се смяташе, че неговите тези споделя и разпространява самият Владимир Путин. Без Дугин и разпаленият от него великоруски шовинизъм, трудно щяха да се появят подпомаганите от Русия доброволци, завзели властта в Донбас.

"Дойче веле" го представи през лятото на 2014г. така: "Напоследък той симпатизира на новата десница в Западна Европа и се профилира като идеолог на някаква "консервативна революция". Биографията му е повече от пъстра: членува в национално-патриотичния фронт "Памет" и окултния "Черен орден", основава партията на националболшевиките, чете лекции за теориите на заговора в Генералния щаб на руската армия, пропагандира различни религиозни учения.

И най-вече: Дугин е човекът, който успя да изтупа прахта от литературните идеи за "Евразия", популярни най-вече сред някогашната руска емиграция в Париж и Берлин. Именно Дугин ги въздигна в статут на визионерско учение за бъдещето на Руската империя. В едно от своите произведения той пише: "След колапса на марксистката идеология и победата на Запада в Студената война, на мястото на марксизма не се появи никаква смислена и стабилна идеология, която можеше да се конкурира с либерализма. И в този миг най-жадните за знание умове, най-чистите сърца и най-разпалените души се обърнаха към наследството на Евразия".

По-късно проф. Калин Янакиев написа за него в статията си " Към какво е "филията" на днешната "русофилия" следното: "Путиновата държава днес има за практически официална идеология "неоевразийството", което поддържа тезата, че митичната "душа России-Евразии" е синтезът на руското Православие с тюрко-монголското степнячество, избрала си е за основни съюзници в "геополитическата игра" шиитски теократичен Иран и езически Китай и има за най-популярен геополитически мислител криптоезичника и последовател на фашизоида Карл Шмит – Александър Дугин."