Икономическата криза в Русия и спадащият жизнен стандарт изострят социалното недоволството, сочи проучване, показват данните на социологическия център ВЦИОМ. Над една четвърт от жителите на федерацията смятат, че са възможни протестни акции, но 77% нямат намерение да участват в тях.

Според проучването възможността от протести расте само потенциално, уточнява вестникът. "Няма нито ясен адресат, нито ясен враг вътре в страната, нито дневен ред, нито лозунг, който да обедини недоволните, няма и организираща сила, която да подхване тези нагласи и да изведе хората на улицата", обяснява директорът на ВЦИОМ Валерий Фьодоров

Няма основания, че в близко бъдеще всичко може да избухне". Заради Майдана в Украйна хората в Русия смятат, че митингите водят до разруха - те се възприемат вече не като нормален начин за протест, а като опасен инструмент, който може вместо да реши проблемите, да създаде нови.

Хората нямат желание за митинги, защото им липсва вяра в собствените сили и възможности да променят нещо с тези колективни действия. Наистина "в Украйна едва ли някой ще каже, че митингите не предизвикват промени. Нацията обаче трябва да преживее драматичен опит, за да мисли по този начин", а в Русия "такъв няма засега", добавя Фьодоров.

Негативи ще се трупат все повече, а напролет в Русия се очакват локални протести, например в т. нар. моноградове, свързани тясно с едно-единствено предприятие, смята руски политолог. Според експерти в страната вече "се разпадат посткримските емоции" след присъединяването на полуострова - хората започват да дават критични оценки на властта, защото осъзнават риска държавата да скъса социалния договор. А гражданите го измерват не само с помощите или с пенсиите, но и с общото усещане за сигурност в икономическата ситуация.