За стимулиране на икономиката в еврозоната икономисти призовават Европейската централна банка да не налива 60 млрд. евро всеки месец във финансовата система, а да ги даде кеш директно на всички граждани от еврозоната.

С писмо, публикувано във "Файненшъл таймс", 19 икономисти от цял свят, сред които и съоснователят на Световната мрежа за базов доход – проф. Гай Стендинг, развиват екзотичната идея като по-ефективен начин да се подкрепи потреблението.

Има критика срещу количествените облекчения на финансовите пазари, които в последните години доказаха, че нямат значим резултат за икономиката. 

Изследванията в САЩ и Великобритания показаха еднозначно, че количествените облекчения като средства в този сектор отиват в едва 5% от домакинствата. Реално не се наблюдава никакъв икономически растеж, нито увеличаване на работните места, ако се подпомагат финансовите структури. Парите за корпорации и банки няма никаква гаранция, че ще бъдат инвестирани в реалния сектор.

Затова предложението на 19-те световни икономисти е много просто - средствата да се раздадат на гражданите от еврозоната, което би означавало по 175 евро на месец на човек, в рамките на период от 18 месеца. С тях ще се стимулира потреблението, хората ще покрият свои основни нужди, задължения, тъй като сумите не са големи. С такава финансова инжекция ще има видим резултат и то не само за 5%, а за 100% от домакинствата.

Идеята централните банки да разпределят пари на гражданите често се нарича "количествени облекчения за хората" – термин, въведен от австралийския икономист Стив Кийн. Той е подписал писмото наред с другите 18 икономисти, включително и няколко защитници на базовия доход като съоснователят на Световната мрежа за Базов доход проф. Гай Стендинг, Дейвид Гребер, Франсис Копола и лорд Робърт Скиделски. Наскоро Гай Стендинг написа статия, аргументирайки предложението ЕЦБ да финансира пилотни изследвания за Базов доход в Европа, в която казва:

"Може да се осигурят месечни плащания на всеки мъж, жена и дете, да речем в четири области, при единственото условие те ще продължат да ги получават, ако останат да живеят в тези области. Хората, все пак, ще бъдат свободни да се местят. Но тези пари ще им помогнат да останат. Такива плащания може да се правят за период от 12 или 24 месеца."

Европейската асоциация за безусловен базов доход също подкрепи този подход като го нарече прагматичен и директен. 

Въпреки че концепцията за "количествени облекчения за хората" и Базовият доход да имат общи черти, изразявайки се в разпределяне на пари за всички граждани без условия, количествените облекчения не се разбират като перманентна мярка, а по-скоро като краткосрочен инструмент, целящ стимулиране на търсенето.

Централните банки извън еврозоната, каквато е нашата БНБ, също могат да почерпят опит и идеи от това предложение. За България то също е напълно приложимо. Има механизми това да стане, но въпросът е дали има политическа воля и отговорност към срива на стандарта на живот на хората у нас. Могат да се дадат за пример редица експерименти по света, които доказват, че като се дадат пари директно на гражданите, те ги влагат в жизнено необходими вещи и услуги, облекчават личния и семейния си бюджет, а заедно с това стават по-продуктивни на работното си място.