Иракски мигранти разочаровани от Европа, връщат се в родината си

Заркав Омар и Ребиен Абдула напускат работата си и изхарчват спестяванията си, за да мигрират в Европа, където обаче откриват претъпкани лагери за кандидати за убежище, глад и студ. Сега обратно у дома в Северен Ирак те описват опита си да намерят по-добър живот като "бедствие", пише Асошиейтед прес.

Двамата изхарчили за пътуването по около 8000 долара - по-голямата част за каналджии, но били блокирани за месеци в бежански лагери в Германия и Швеция, където твърдят, че получавали съвсем малко храна и пари.

Те решили да пробват късмета си в Швеция, но и там не им провървяло. След като опитали в Германия още веднъж, се отказали.

"Казахме си, хайде да се връщаме у дома. От дома по-добро няма".

Двамата са част от увеличаващата се, според експертите, група мигранти, които се завръщат в страните си заради трудността да си намерят жилища и работа в Европа.

Около 70 хиляди иракчани са част от вълната бежанци и мигранти, потърсили по-добър живот в Европа миналата година, според базираната в Женева Международна организация по миграцията. Иракската федерация за бежанците - местна неправителствена организация, казва, че броят им може да е и двойно по-голям и че около 40 хиляди са от кюрдския регион.

Но с идването на зимата миналата година започна да расте броят на хората, подаващи до МОМ молби за репатриране от 100 души на месец след началото на годината, до 350 през септември, 761 през октомври и 831 през януари 2016.

"Много е трудно да се разбере точният им брой, понеже много от тях се връщат самостоятелно и се смесват с другите пътуващи", каза Сандра Блек, представител на МОМ в Ирак. "Но броят нараства значително".

От 4305 иракчани, получили помощ от МОМ да се приберат през 2015 г., една трета са от кюрдския регион. Големият автономен регион е безопасен и самият той е основна дестинация за бежанци. Но войната заедно с падащите цени на петрола се отразиха много зле на местната икономика.

"Да се живее в Европа е наистина трудно, каза Абдула. Трябва да чакаш. А ние не можехме да чакаме. Не можехме да чакаме, тъй като бяхме толкова свързани със земята и семействата си, с нашите майки и роднини. И честно казано, не си струва за Европа и един документ за пребиваване да напуснеш семейството и да рискуваш живота си".

Той обаче добави, че огромният поток на напускащи от региона не показва признаци за намаляване.

БТА