Павло Килмкин, министър на външните работи на Украйна

 През февруари 2014 г. Москва за първи път в следвоенната история на Европа, завзе част от територията на друга суверенна държава, като по този начин дестабилизира европейската и глобалната система за сигурност.
Тогава светът практически единодушно осъди анексирането на Крим от Русия и оттогава не промени позицията си, въпреки че 

Кремъл е бил сигурен, че Крим скоро ще му бъде простен,

 както и Грузия през 2008 г.
Всички адекватни политици, анализатори и юристи са съгласни, че Москва е нарушила грубо  международното право, никой не се съмнява, че от правна гледна точка Крим принадлежи на Украйна. И това, разбира се, е много добре.
Но в същото време много хора по света вярват, че „чисто човешки“  постъпката на Путин може да бъде разбрана, защото, както са чували някъде, „Крим винаги е бил руски“.
Трудно е да се намери един по-абсурден и по-малко обоснован мит, но колкото и да е странно, той пусна дълбоки корени по целия свят и успя да проникне в международното масово съзнание.
Причината, очевидно, е в това, че руската пропаганда започва бавно да пуска тази дезинформация веднага след мирния разпад на СССР, когато за войната изобщо не ставаше дума. Но когато войната дойде, „неофициалното“ международно мнение вече беше обработено.
В тази статия бих искал да представя исторически факти, които опровергават този мит и истинност, истинността на които можете да проверите в Уикипедия или в други обективни източници.

Какви са фактите:

Автохтонният народ в Крим са кримските татари, които са имали своята собствена държава Кримско ханство. Нещо повече, това е била силна и висококултурна мюсюлманска държава. Що се отнася до руснаците, тях просто не ги е имало на полуострова, ако не се броят военнопленниците.
В началото на XVIII век благодарение на реформите на Петър Първи, Московия се превръща в Руска империя, набира сила и завладява съседни европейски страни.
Естония и Латвия е превзета от нея през 1721 г., Литва и част от Полша, включително Варшава през 1795 г., Финландия - през 1809 г. Днес всички те са суверенни национални държави, членове на ООН, Европейския съюз и НАТО (с изключение на Финландия). И едва някой ще се осмели да каже, че те „винаги са били руски“.
Кримското ханство е включено в списъка на завладените от Москва държави през 1783 г., т.е. от историческа гледна точка, сравнително скоро. Така че да се говори за изконната принадлежност на Крим към Русия е чист абсурд. Това просто е една от страните, един от народите, който Руската империя в онези времена е поробила със сила на оръжието.
Единствената разлика между Крим и другите споменати по-горе държави е, че след разпадането на Руската империя през 1917 г. татарите не успяват да защитят собствената си независимост. Крим, както и Украйна, е превзет от болшевиките и остава в състава на същата руска империя, но вече под названието СССР.
Но в Съветския съюз Крим е имал по-малък „късмет“ от Украйна. Украйна се превърна в „съюзна република“ с формални признаци на държавния суверенитет, а на Крим през 1921 г. болшевишката Москва предостави само статута на автономия, при това в състава на Руската, а не на Украинската съюзна република.
Такова решение на Кремъл откровено противоречи на обективната действителност, защото географски Кримският полуостров е част от Украйна, а с Русия той няма териториална връзка. Административната принадлежност към Русия при териториалната привързаност към Украйна значително усложнява икономическото развитие на полуострова, чието снабдяване на практика изцяло се извършва от Украйна.
Ситуацията е коригирана от самата Москва, която най-накрая бе принудена да признае географските и геоикономическите реалии. През 1954 г. Кремъл инициира прехвърлянето на Крим от Русия в Украинската република. (В Кремъл не са могли и да си представят, че Украйна някога ще стане независима, затова за ръководството на СССР Крим, както и цяла Украйна, фактически остават руски).
Отделно бих искал да подчертая: прехвърлянето на Крим е извършено при пълното спазване на законите и процедурите на СССР. Руският мини-мит за това, че Крим на Украйна е самоволно подарен от глупавият Хрушчов е вулгарна измислица. През 1954 г. Хрушчов все още не е имал достатъчна власт за такава самодейност.
Ето че стигнахме до разбирането на това, какво всъщност означава заклинанието „Крим винаги е бил руски“. Оказва се, че става дума дори не за сто и петдесет години в плен на Руската империя (1783 - 1917), защото тогава такива твърдения биха се отнасяли и за останалите бивши колонии, а сега независими държави. Решаващо тук е пребиваването в състава на Руската съветска република от 1921 до 1954 г., т.е. само 33 години от новата история!
Изглежда, че от момента на разпадането на Съветския съюз руските лидери са се страхували от мисълта, че ако не беше 1954 г., Крим щеше да остане в Русия. В същото време те не бяха смутени от факта, че ако не беше 1921 г., той щеще да остане в състава на Украйна, а ако не беше 1783 г., той изобщо щеше да бъде

 независима държава с 0% от руското население

 И ето през 2014 г. имперската подлост победи и Кремъл започна откровено бандитско завладяване на Крим, без да обръща внимание на международното право, историческата логика и справедливост.
Като виц ще дам  пример с още един руски мини-мит за Крим, който през 2014 г. стартира лично руският президент. Той заяви, че „за Русия Крим има сакрално значение и че точно там се намира духовният източник за формирането на руската нация и държава“, тъй като именно в Крим християнството приема княз Володимир, който след това кръщава цяла Рус.
Княз Володимир наистина бил кръстен през 988-та година в Крим (поне така е посочено в летопис) и през същата година той кръщава държавата си. Но той бил киевски, а не московски княз, и покръстил Киевска Рус, а не Русия. Що се отнася до Москва, Русия и самата руска етническа група, то по това време те просто все още не съществуват. В горите на мястото на Москва, тогава доминирали угро-финските племена, които само след няколко века били асимилирани от славяните и станали ядрото на съвременната руска нация.
Така че пак абсурд! Но дори и такова очевадно историческо фалшифициране в момента се пуска в международното информационно пространство. Очевидно, както винаги, се разчита на това, че никой няма да погледне в Уикипедия.
Но митът за „руския Крим“, за съжаление, е 

построен не само върху фалшивата пропаганда

 и абсурдни изкривявания на историята. През май 1944 г. Москва извърши мащабна престъпна операция, насочена към пълното изчистване на Крим от коренното население и неговото заместване с етнически руснаци.
Сталинският режим обвинява в колаборационизъм с хитлеристи, които окупират Крим през 1941-1944 г., целият кримскотатарски народ и всичките 191 хиляди кримски татари, включително бебетата, са откарани в отдалечени азиатски райони на СССР за два дни. За това, че на Кремъл му е било необходимо точно етническо прочистване, а обвинение в предателство е само повод, свидетелства фактът, че семействата на 9 000 татари,  които по това време са воювали на фронта с фашистите, са били изпратени в изгнание, а след това и самите тези воини. Освен това след татарите са пратени в изгнание и други етнически групи - гърци, българи и арменци, които живеят на полуострова от векове и които като че ли никой не ги е обвинявал в предателство. На полуострова остават само славяни, т.е. местните руснаци и украинци.
След това започва масово преселване в Крим на хора от руските провинции. Те се заселват в 80 хил. празни къщи, останали от изселените коренни народи. Именно потомците на тези руски колонисти днес са в основата на частта от кримското население, която подкрепя руското анексиране на Крим и на чиято воля Кремъл много обича да се позовава.
Москва до последно пречеше на кримските татари да се завърнат в родината си. Масовото им репатриране започна вече по време на независима Украйна. Самата Украйна пое всички разходи и грижи за приемането на целия народ. До 2013 г. в родината си се завръщат 266 хил. татари, което представлява 13.7% от населението на полуострова.
Руската окупация през 2014 г. стана за кримските татари истинска 

национална катастрофа

 Те бягат от ГУЛАГ, но ГУЛАГ-ът отново идва при тях в родната им земя. Затова почти целия кримскотатарски народ е в опозиция на руските нашественици и остава верен на Украйна. Именно заради това днес кримските татари стават основните жертви на преследване и репресии от страна на окупаторите. До 25 хиляди татари са принудени отново да напуснат Крим и да емигрират в континентална Украйна. Кремъл забранява Меджлиса –националния кримско-татарски парламент, татарските медии, образованието, културата и религията, десетки патриоти са хвърлени в затвора. Така през декември 2018 г., при влизането в Крим окупаторите  арестуват татарския обществен деец Едем Бекиров, който искаше да посети 78-годишната си майка. Бекиров е лице с сериозни увреждания, има тежък диабет, ампутиран крак и 4 байпаса на сърцето след миналогодишния инфаркт. Пребиваването в ареста без необходимите медикаменти и медицински грижи за него всъщност е смъртна присъда. Въпреки това руското „правосъдие“ го задържа под арест. И го обвиняват в това, че като че ли трябваше да предаде на някого торба с 15 килограма експлозиви, въпреки че здравето му не му позволява да вдига повече от два килограма. Откровената абсурдност на обвиненията, нахалното кичене с юридическо своеволие показва, че руската репресивна машина се опитва да сплаши и деморализира кримските татари.
Ще отбележа, че жертвите на репресиите не са само кримски татари. Целият свят вече знае името на незаконно арестувания филмов режисьор, етнически руснак и истински патриот на Украйна – Олег Сенцов, който открито протестира срещу анексирането на Крим. Символът на смелост за нас е и етническият украинец Володимир Балух, хвърлен зад решетките за издигане на украинския флаг над дома му в окупирания Крим. Както виждаме, срещу бруталното завземане на своята земя
 от руски окупатори протестират и се борят честните и смели хора от Крим независимо от тяхната националност. Нарушенията на човешките и национални права на полуострова от страна на Москва са многократно осъждани от ООН и други международни организации. Убеден съм, че международната общност трябва да утрои усилията си за незабавното освобождаване на политическите затворници.
Както виждаме, днешното престъпление срещу кримско-татарския народ е пряко продължение на престъплението от 1944 г., което влезе в световната история под името „депортиране“, точно това определение и днес се използва от всички учени, политици и журналисти. Но и този, сам по себе си ужасен термин всъщност е политическият евфемизъм, който дава погрешна, омекотена картина на действителността. Фактите показват, че само през първите 4 години в изгнание поради изключително трудните условия на живот загиват 46,2% от кримските татари. А това вече не е само депортиране, а

 истински геноцид

 Благодарение на подмяна на понятията кримско-татарският геноцид, както някога и украинският Гладомор, изпадна от историческата памет на човечеството, и трябва да признаем, че това е още една черна победа на съветско-руската пропаганда.
 Следователно митът „Крим винаги е бил руски“ е необходим на Москва и за да запази резултатите от геноцида на кримските татари и заселването на тяхно място на руските колонисти. Това е и една от основните цели на сегашното анексиране на Крим.
По този начин деокупацията на Крим и връщането му под суверенитета на Украйна, освен политическите и правните аспекти, има силен морален императив. Международната общност няма право да допусне поне един геноцид да „се оправдае“ и извършителите да постигнат целта дори много десетилетия след това.