Но малцина бяха изпратени у дома доброволно, макар че това е десетилетна практика, която е както по-евтина, така и по-лесна от използването на сила, защото Италия започна едва през септември програмата си за подпомагане на тези, които са съгласни се върнат доброволно, съобщава БТА.

Така нареченото подпомогнато доброволно завръщане не изисква силно охранявани центрове за задържане и не е бюрократичен кошмар като принудителното депортиране - което освен това може да доведе до грозни сцени с влачене на хора към самолетите.

Миналата година много повече мигранти от Швеция и Германия са се върнали доброволно, често с пари в джоба, отколкото са били изпратени у дома с празни ръце - доказателство, че Италия е пропуснала една възможност да намали броя на живеещите на нейна територия нередовни мигранти, които се смята, че са около половин милион.

"Закъсняхме", заяви Минити за забавянето в създаването на програма за подпомогнато завръщане.

Сумите и процедурите за подпомогнато завръщане варират в различните страни, но идеята е една и съща - че ако в страните, от които хората тръгват, се заговори, че някои решават да се върнат у дома, други изобщо няма да предприемат рискованото и скъпо пътуване.

Глад

Сейдоу Фал е един от десетките мигранти в Италия, вече включили се в програма за доброволно завръщане. Той живее близо до красив плаж в Карара, Тоскана, но няма търпение да се върне у дома - в Сенегал.

Молбата му за убежище в Италия беше отхвърлена, както и над 50 000 други миналата година. Преживява, продавайки кърпи на плажа през лятото и чадъри или слънчеви очила през зимата по улиците на близкия град Маса, обграден от планини, изпъстрени с белите петна на старите мраморни кариери, още от древността.

Животът в Италия е много по-тежък, отколкото е мислел

"Човек има мечти, но като видиш реалността тук, ако не си силен, ще имаш проблеми", казва 39-годишният Фал. "Познавам много мигранти, които гладуват".

Програмата ще плати обратния му полет, той ще получи 400 евро в брой и 1600 евро, които да инвестира в средства за препитание у дома - в неговия случай, отглеждане на фъстъци във фермата на баща му.

Само около една трета от мигрантите, които достигат до Италия, отговарят на условията за получаване на убежище, което оставя останалите в неясно положение. Обжалването на решенията за убежище в съда може да отнеме години, а икономиката е хронично бавна и не предлага много възможности на новопристигнали.

Германия, която е регистрирала над един милион кандидати за убежище от 2015 г. насам, предлага подпомогнато завръщане на тези, които е малко вероятно да отговорят на критериите за получаване на международна защита. В замяна те трябва да се откажат от молбите си за убежище.

Миналата година Германия върна 80 000 души - половината от всички завърнали се от ЕС - като 70 на сто от тях се върнаха доброволно.

"Опитът показва, че доброволното завръщане е по-изгодно финансово и по-лесно за организиране", заяви говорител на германското вътрешно министерство.

Швеция, където щедрата програма за бежанците привлече десетки хиляди, също извърши много повече доброволни депортации, отколкото принудителни, след като миналата година въведе по-строги правила - 16 000, в сравнение с 2500, принудени да се върнат у дома.

Италия отдели 16,4 милиона евро за подпомогнато завръщане тази година, 10 милиона евро повече, отколкото беше планирала за миналата година. Част от тях се комбинираха с фондове на ЕС. Германският бюджет тази година нарасна от 50 милиона евро на 90 милиона евро.

Валерия Карлини, говорителка на базирания в Рим Италиански съвет за бежанците, който организира завръщането на Фал у дома, заяви, че ключът към увеличаването на броя на доброволно връщащите се е мигрантите да бъдат информирани за тази възможност.

"За съжаление, Италия не е положила големи усилия да разгласи за подпомогнатото доброволно завръщане", каза тя. "Трябва да се стремим информацията да бъде обявявана на места, където се събират мигранти - от колцентрове, до етнически ресторанти и полицейски участъци - и това трябва да е всеобхватна инициатива".

Германия пропагандира широко програмата си, като дори раздава листовки за доброволното завръщане заедно със съобщенията за отхвърляне на молбите за убежище. Италия е на път да започне голяма кампания за популяризиране на програмата си, съобщи източник от вътрешното министерство.

"Да живееш като крал"

Може да бъде много трудно мигрантите да бъдат убедени да се завърнат доброволно, освен ако единствената алтернатива е принудително депортиране. Много мигранти са платили хиляди евро на трафиканти на хора, за да дойдат в Европа, и се страхуват от още по-голяма бедност у дома, както и от унижението да се върнат, без да са постигнали нищо.

Алиоу Мбайе, 52-годишен сенегалец, който продава слънчеви очила на спирка на метрото в центъра на Рим, признава, че животът в Италия е труден. Въпреки това, макар че досега не беше чувал за италианската програма за "подпомогнато доброволно завръщане", смята, че никога няма да прибегне до нея.

"Нищо не ме чака в Сенегал. И ако се върна, всички ще очакват да съм забогатял тук. Те мислят, че живея като крал", каза той пред Ройтерс.

Доскоро типичният профил на имигранта, който се връщаше у дома доброволно, беше този на Мириам Чирибога, еквадорка, живяла в Италия законно в продължение на 20 години и решила най-накрая да се събере със семейството си.

Тя е дошла в Италия, за да избяга от тормозещ я партньор, оставяйки малките си дъщеря и син при роднини в Еквадор. С парите, които е спечелила, е купила къща в Еквадор и е платила за образованието на децата си. Когато се върне у дома този месец, планира да открие пицерия край университета в град Риобамба.

"Липсват ми децата и сестра ми", каза тя. "Уморих се да карам Коледа сама".

Но Карлини от Италианския съвет за бежанците заяви, че нараства броят на кандидатите за убежище, които избират доброволното завръщане, след като молбите им бъдат отхвърлени.

Над една четвърт от тези, които Съветът поеме, решават да си отидат у дома. "Виждали сме хора, пристигнали преди два или три месеца, и открили, че Италия е много по-различна от очакванията им", каза тя.

Фал няма нужда от убеждаване. Вместо да живее в тъмния си едностаен апартамент с приятел и да обикаля улиците в търсене на купувачи на китайски стоки, казва, че е "по-добре да се върнеш у дома при нивите, където можеш да живееш достойно", заяви той.

Посланието му към младите африканци, които искат да дойдат в Европа, е много просто. "Недейте".

"Знам за какво говоря. Не ми беше лесно. Нямам документи, нито работа", каза той. "Ако разберат, ще ми кажат: "Благодаря ти, братко".