Сирийски техник, прекарал две десетилетия в добив на петрол в страната си, по ирония на съдбата попада в редиците на "Ислямска държава" с надеждата да осигури за себе си по-добър живот. Скоро обаче надеждите му рухват, след като изживява ужасите от непрестанните убийства и зверства, на които става свидетел. Покъртителната история той  разказва пред американския вестник The New York Times.

След като сирийското правителство спира да му плаща, сирийски техник получава примамлива оферта - да върши същата работа за джихадистите на „Ислямска държава“ – като започне на тройна заплата. Скоро след това започва да пълни цистерни със суров петрол за финансирането на групировката.

Но честите екзекуции на онези, заподозрени в шпионаж, както и смъртоносните въздушни удари, нанасяни от правителствените изтребители, са направили живота му труден, а той все повече е трупал гняв, че ресурсите на страната се използват за финансирането на джихадисти, докато училищата и болниците се затварят.

„Ние мислехме, че те искат да се отърват от режима, но те се оказаха лъжци“, разказва техникът, избягал от териториите на "Ислямска държава" в Южна Турция.

„Ислямска държава“ има претенцията да е нещо повече от поредната радикална групировка, като се легитимира като правителство на мюсюлманите по света, осигуряващо редица услуги в териториите, които контролира, припомня New York Times.

Но сега проектът за държавност е застрашен, повече от когато и да било, след като „Ислямска държава“ започна да превзема територии от Ирак и Сирия, показват редица интервюта с хора, наскоро избягали от районите под контрола на групировката.

Подложени на напрежение от въздушните удари на редица държави, и притиснати от последните наземни офанзиви на кюрдките и шиитските милиции, джихадистите започват да губят почва под краката си.

Някои бойци приемат орязването на заплатите, докато други се отказват и се измъкват. Важни услуги вече са прекъснати заради лошата поддръжка. И докато търговията със суров петрол и контрабандата западат все повече, „Ислямска държава“ е принудена да се върне към практиката на постоянно увеличаващи се такси и данъци, наложени на нейните все по-потиснати граждани.