През последните месеци финансовите пазари в Турция ясно говорят за приближаваща икономическа и финансова криза, пише икономическият кореспондент на Би Би Си Андрю Уокър.

Турската лира загуби около 30% от стойността си спрямо американския долар от началото на 2018 г.

Търговският дефицит също се увеличава. Вносът е по-висок от износа, тоест страната харчи повече, отколкото печели. Разликата се финансира с чуждестранни инвестиции или заеми. Това не е нито необичайно, нито опасно. Дефицитът на Анкара обаче расте. Миналата година той е 5.5% от брутния вътрешен продукт.

Две характеристики на външния дълг на Турция я правят уязвима за финансови кризи.

Голяма част от външния дълг трябва да бъде върнат в близко бъдеще. Тоест заемите трябва да бъдат рефиансирани чрез нови заеми. Според агенцията за кредитни рейтинги "Фич" само тази година Турция ще има нужда от около 230 милиарда долара.

Освен това много турски компании взимат заеми в чуждестранни валути. С падането на стойността на лирата, тези заеми на практика се оскъпяват, припомня Би Би Си.

Заради инфлацията вносът става по-скъп. Турската централна банка си е поставила за цел инфлацията да не надвишава 5%. Миналата година обаче тя беше 10%. Очаква се тази година да достигне 15%.

За да се справи с проблема, централната банка може да повиши лихвите по заемите. Така търсенето в страната ще спадне, инвеститорите ще бъдат окуражени да купуват местна валута и така тя ще се стабилизира, пише Би Би Си.

Инвеститорите обаче не са доволни от реакцията на турския президент Реждеп Тайип Ердоган. Той се самоописва като враг на лихвите и е твърдо против увеличаването им. А с новите правомощия, които има след последните избори, неговата дума е ключова. В крайна сметка инвеститорите не са убедени дали централната банка ще направи необходимото за стабилизиране на валутата. И затова не влагат пари в турския бизнес.

Обтегнатите отношения на Турция със САЩ заради ареста на американски пастор също влияят зле. Федералният резерв продължава да увеличава лихвите, което окуражава инвеститорите да изтеглят парите си от нестабилни пазари като турския. 

През последните десетилетия турската икономика непрекъснато растеше, отбелязва Андрю Уокър. Единствените изключения са 2001 г. и 2009 г. Безработицата е висока - около 10%, но е стабилна.

Според агенция "Муудис" растежът е бил поддържан толкова висок чрез краткосрочни решения, което го прави нестабилен. Фокусът е бил не в дългосрочното положително развитие на турската икономика.

Политиката е водена съобразно изборите за президент и парламент на страната, така че да има видими резултати, които да донесат изборна победа на Ердоган и партията му.

Всичко това води до реалния риск Турция да изпадне в рецесия в близко бъдеще, прогнозира Би Би Си.

(източник: КлубZ.bg)