Ускореното развитие на събитията през последните месеци във Венецуела отваря пътя към няколко сценария: преговори между правителството и опозицията, външна военна намеса, рухване на властта или точно обратното - изолация "по кубински".

Признаването от около 40 държави на опозиционера Хуан Гуайдо за временен президент, твърдата народна подкрепа, на която той се радва, и петролните санкции на САЩ, стегнаха примката около президента Николас Мадуро.

Но държавният глава запазва решаващата подкрепа на висшето военно ръководство, контрола върху институциите и подкрепата на руските и китайските си съюзници, които са направили огромни инвестиции в страната с най-големите петролни залежи в света, пише Франс прес.

Ето четири сценария, които според редица експерти биха могли да се променят ситуацията, докато Венецуела се бори с най-тежката икономическа криза в новата си история.

Преговори

Мадуро каза, че е готов да се срещне с опонента си. Гуайдо обаче обуслови всякакъв диалог с Мадуро с оттеглянето от властта на социалистическия лидер, чието преизбиране за втори мандат според парламента е било белязано с измами.

Осем европейски държави, Европейският съюз и пет латиноамерикански държави се срещнаха вчера в Монтевидео в опит да намерят политическо решение на кризата.

Преговорите "изглеждат много малко вероятни, освен ако армията не се дистанцира от Мадуро и не определи друг партньор в преговорите", смята Ана Аюсо, специалистка по Латинска Америка в Центъра за международни изследвания в Барселона.

След настоятелна молба на Николас Мадуро, папа Франциск каза, че е готов да посредничи, но със съгласието на двете страни. Хуан Гуайдо от своя страна изглежда предпазлив.

Социалистическият президент "би могъл да приеме преговори в замяна на отмяна на санкциите, на отслабване на международния натиск", коментира политологът Ернесто Паскуал от Свободния университет на Каталуния.

От идването на власт на Николас Мадуро през 2013 г. четири опита за диалог завършиха с неуспех.

Военна намеса

Съединените щати - първата държава, признала Хуан Гуайдо, не изключват възможността за военна намеса, макар за момента да са избрали да заложат на "икономическия срив" на страната, за да "дестабилизират" чавистката власт, смята анализаторът Луис Висенте Леон.

Според редица експерти евентуална военна намеса може да бъде провокирана от венецуелска въоръжена акция срещу американската хуманитарна помощ, която Хуан Гуайдо иска да вкара в страната от Бразилия и Колумбия.

Николас Мадуро смята такава помощ като прелюдия към военна намеса. Но "не мисля, че САЩ са заинтересувани от участие в конфликт, същото важи за Колумбия и Бразилия", посочва Ана Аюсо.

Такава интервенция, впрочем, няма да събере международен консенсус след провала на опитите да бъдат установени демократични режими в Ирак и Афганистан, подчертава Ернесто Паскуал.

Според Луис Висенте Леон, президентът Мадуро ще се опита да избегне използването на сила, за да попречи на доставянето на хуманитарна помощ. Той подчертава, че една интервенция може да предизвика насилие от страна на проправителствените въоръжени милиции, както в Либия и Сирия.

Имплозия

Според експертите военните остават ключът към кризата. Въпреки появата на пукнатини в армията върховното командване остава вярно на Мадуро.

За да има "вътрешно рухване, военните трябва да се отдалечат от чавистите. Това би станало края на революцията" според Луис Висенте Леон.

Според Ернесто Паскуал "е малко вероятно" военните да изоставят Мадуро заради "интересите на висшето командване в петрола и мините".

За да сложи край на тази подкрепа, Гуайдо предложи амнистия на военните, които откажат да подкрепят "диктатурата". Но месец след този призив не се случи никакво масово дезертиране.

Според Луис Висенте Леон "една имплозия се случва, когато действащите лица разберат, че защитата им е гарантирана". "Армията се нуждае от преговори очи в очи, с известна личност, с международен гарант", смята той.

Изолация

Николас Мадуро може също така да се окопае и да стегне редиците "по кубински", отбелязва Ана Аюсо, с "много болезнени последици" за населението, страдащо вече от сериозен недостиг и хиперинфлация, която може да достигне 10 000 000 процента тази година.

Страната, която получава 96 процента от приходите си от петрола, ще трябва да намери нови пазари за своите 500 000 барела дневно, които изнася в САЩ, т.е.половината от производството и 75 на сто от паричния поток.

"Това е ужасен сценарий, защото не решава проблема и влошава ситуацията", отбелязва Луис Висенте Леон.

За Ана Аюсо това ще даде начало на период на "най-големи репресии" срещу опозицията и ще отвори пътя към "военно правителство".

БТА