Кубинския парламент – Националното събрание на народната власт, прие закон, който регламентира използването на името и изображения на покойния кубински лидер Фидел Кастро, починал на 25 ноември на 90-годишна възраст. В съответствие с волята му се забранява използването на неговото име в названията на учреждения, площади, булеварди, улици, паркове и други обществени места, както и при всякакви видове награди, почетни титли или заслуги.

Забранява се също използването на неговото изображение на паметници, бюстове, статуи, паметни плочи и пр. както и всяко споменаване на команданте Фидел в търговски марки или други отличителни знаци, домейни или дизайни за търговски и рекламни цели.Законът обаче позволява името на историческия лидер на кубинската революция да се използва в названия на организации, които могат да се създават за „изучаване и разпространение на неговите идеи и дела“.

Не се забранява на дейците на изкуството да черпят вдъхновение от образа на Фидел Кастро и да използват името или изображението му в своето творчество, в литературата, музиката, танца, киното, живописта или приложното изкуство. Разрешава се и използването при публични мероприятия на изображения или снимки на Фидел, направени по време на неговата революционна дейност. На сесията на парламента настоящият кубинският лидер Раул Кастро коментира икономически въпроси. Той каза, че неговата страна „не върви към капитализъм, но и не трябва да се бои от него“, предаде ТАСС.

Държавният глава призова ръководните кадри да се избавят от „остарялото мислене, изпълнено с предубеждения спрямо чуждестранните инвестиции“, от „лъжливите опасения спрямо чуждестранния капитал“.Според него ръководството на Куба е поставило задача в близките години да се достигне икономически ръст от около 4% от брутния вътрешен продукт. За тази цел, според експертите, са необходими 2 – 3 млрд. долара чуждестранни инвестиции всяка година. Засега обаче държавата не успява да привлече и 1 млрд. Поради това Кастро посочи недопустимостта на „честите прекомерни протакания в преговорния процес“ с чуждестранни партньори, желаещи да инвестират в Куба.

Като сдържащи фактори за кубинската икономика той посочи и последствията от търговско-икономическата блокада на острова, заради които Куба не може да осъществява международни транзакции в долари. Той отбеляза и негативните последици от кризата във Венецуела, която досега доставяше евтин петрол на Куба.