Докато Турция разгръща настъплението си в района на Африн, представители на кюрдите – както в Сирия, така и извън пределите й, все по-често говорят за предателство. При това обвиненията са насочени както по адрес на Запада, така и на Руската федерация, пише Максим Юсин в коментар за руския вестник „Коммерсант“, цитиран от "Фокус".
Москва е упреквана за това, че зад гърба на кюрдите е постигнала споразумение с турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган, давайки на Анкара „зелена светлина“ за провеждането на операция „Маслинова клонка“. Това едва ли е далеч от истината – малко преди стартирането на кампанията в Москва пристигнаха началниците на Генералния щаб и разузнаването на Турция. Това съвсем не бе съвпадение.

Освен това, руските полицейски сили, дислоцирани в Сирийски Кюрдистан, бяха изтеглени позициите им броени часове, преди районите да попаднат под ударите на турската военна авиация. Впрочем, тя едва ли би се чувствала комфортно в небето на Сирия, ако Русия беше задействала системата за противовъздушна отбрана, разгърната на базата „Хмеймим“ в провинция Латакия. 
Всичко казано дотук е така, но предателство няма. За разлика от сирийския президент Башар Асад, кюрдите не гледат на Русия като на свой съюзник. Да, Москва се опита да разиграе „кюрдската карта“ в момента на изостряне на отношенията с Анкара, който настъпи след свалянето на руския Су-24. Това обаче не доведе до създаването на конкретни съюзи. А след нормализиране на отношенията между Москва и Анкара, необходимостта от подобен алианс отпадна. Въпреки особеностите на Ердоган, на неговите политики и действия, като цяло партньорските отношения с Турция са много по-важни са Русия, отколкото тези с кюрдите – заради цял куп както геополитически, така и икономически причини. Към това следва да се прибави и фактът, че сирийските кюрди отказаха предложението на Москва да признаят юрисдикцията на Дамаск, което можеше да предотврати турската операция – или поне на теория.