Побоища, изнасилвания, тежък психически тормоз са преживели стотици възпитаници на световноизвестния момчешки църковен хор „Катедралните врабчета от Регенсбург".

Ужасите от детството им излязоха на бял свят едва сега, заради налаганата през десетилетията „култура на премълчаването”.
„Ад", „затвор", „концлагер" - с тези драстични определения говорят някогашните хористи за годините, прекарани под покрива на един от най-прочутите момчешки хорове в света.

Александър Пробст, бивш възпитаник на момчешкия хор и автор на книга за преживяното там, разказва пред Дойче веле за униженията, насилието и побоищата, на които е бил подлаган още в подготвителните класове.

Когато като 11-годишен преминал в по-горното равнище, нещата станали още по-лоши. Там един от възпитателите редовно се събирал с малка групичка юноши, с които пиел алкохол и гледал порно. По-късно влизал в момчешката спалня, бъркал под одеялото на Александър и извършвал сексуални действия – повече от сто пъти, разказва Пробст в книгата си.

Юристът Улрих Вебер, натоварен да разследва посегателствата срещу хористи, представи доклада си. В него се твърди, че близо 550 деца са били обект на насилие или сексуални посегателства. Вебер обвинява някогашния ръководител на хора Георг Ратцингер, брат на по-сетнешния папа Бенедикт, че си е затварял очите за посегателствата и насилията. Няма обаче сведения, че Ратцингер, който ръководи хора от 1964 до 1994 година, изрично е знаел за сексуалните посегателства.

В рамките на разследванията си, продължили две години, Вебер стига до извода, че близо 500 деца са били подлагани на физическо насилие, а 76 – на сексуална принуда. Юристът допуска, че в „сенчестата зона" навярно има още около 700 жертви.
 
Децата, с които е разговарял юристът, твърдят, че физическото насилие било вездесъщо - и че това били „най-лошите години в живота им, доминирани от страх, насилие и безпомощност". Особено тежка е била съдбата на най-малките, в подготвителната група. Сексуалните посегателства се движели в диапазона от „милувки до изнасилвания".

Възпитатели и духовници често биели децата до кръв с пръчки, връзки с ключове или пръстени-печат. А когато някое от децата от страх се подмокряло в леглото, възпитателите за назидание го изправяли пред всички останали.

Вебер е идентифицирал 49 извършители, на които може да се търси отговорност. Според юриста, техните деяния и по онова време са били наказуеми, но поради изтеклата давност днес вече не могат да бъдат преследвани.

Дълги години в църковните среди, близки до момчешкия хор, обвиненията се омаловажават с твърдението, че някои от мерките за дисциплиниране на хористите били просто в съответствие с педагогиката, валидна през 60-те години.

Юристът остро критикува тази „култура на премълчаването", чиято цел била да се опази реномето и световната слава на момчешкия хор. Той дава и конкретен пример за „извратената система", наложена от учители и духовници, които запушвали устата на учениците.

Когато 16-годишен ученик пострадал сериозно от тежък побой, майка му подала жалба срещу църковната управа. Съучениците на момчето обаче били принудени да излъжат, че то просто е паднало по стълбите. И в крайна сметка от училището бил прокуден ученикът, а не виновните възпитатели.

След оповестяването на доклада представители на епископството поискаха извинение от потърпевшите и заявиха: "Допуснали сме грешки, от които се поучихме". Вебер потвърди, че организационните слабости в управлението на хора междувременно са отстранени и че там вече се практикува "педагогика в духа на времето" с особена чувствителност към психиката на децата.