През тази година самоназначилият се халиф разшири територията си на действие и към Източна Сирия и Западен Ирак, включи последователи от размирни райони в Либия и обхванатия от беззаконие Синайски полуостров в Египет. Той е насочил поглед към Саудитска Арабия, родното място на исляма, а неговата Ислямска държава започна да издава онлайн списание за турци, които се присъединиха доброволно към неговия джихад със стотици, ако не и с хиляди, пише Самия Накхол за Ройтерс.

Неговите речи, изпълнени със стихове от Корана, извадени от контекста им, и наситени с "хадис" - мисли, приписвани на пророка, много от които изопачени, звучат повече като проповеди.

Барабанът, с който зове новобранци, звучи силно и ясно: приканващ последователите му към безмилостен джихад срещу шиитите еретици, християнските кръстоносци, еврейските неверници и кюрдите атеисти. Той бичува арабските деспоти, че оскверняват честта на сунитския ислям.

Неговото послание е следното: след като управниците на Ирак не успяха да предотвратят водената от САЩ интервенция през 2003 г., предала страната в ръцете на шиитите, и не пожелаха да тръгнат на джихад срещу управляващото алауитско малцинство в Сирия, още по-малко да отнемат Ерусалим от Израел, сега Ислямска държава ще поеме по този път.

В този псевдорелигиозен и сектантски наратив джихадистите от ИД са на свещена мисия да възстановят падналия арабски свят с огън и меч - както е показвано във видеозаписите с обезглавявания и опожаряване.

И други фактори са решаващи за успеха на ИД. Освен на съюза с лоялистите на Саддам и ислямските екстремисти, пръкнали се след иракската война, Багдади разчита на местните сунити и техните племена, докато неговите джихадистки предшественици разчитаха повече на чуждестранни бойци.

Въпреки хилядите чуждестранни доброволци джихадистките идеолози казват, че силите на ИД са 90 процента иракчани и 70 процента сирийци в двете основни твърдини, където групировката има около 40 хиляди бойци и 60 хиляди привърженици.

Багдади, който изгради връзки с баасистите на Саддам, докато беше затворник по време на американската окупация, освен това твърди, че е потомък на пророка Мохамед и на неговото племе кураиши - наследство, което му дава основание да декларира: "Ние сме воини на мисията, определена от пророка".

Офицерите на Саддам

Абу Мохамад ал Макдиси - джихадисткият теоретик, който беше духовен покровител на Абу Мусаб аз Заркауи - йорданеца, оглавявал Ал Кайда в Ирак, убит при американски въздушен удар през 2006 г., казва, че преди да завземе територии от Сирия и Ирак, ИД е отстранила почти всички други ислямски сунитски съперници. Тя им дала възможност да изберат между смърт и покаяние, след това обявила война на своя съперник в Сирия, свързания с Ал Кайда Фронт "Ан Нусра".

"Сега те смятат фронта за вероотстъпници", казва Макдиси в онлайн публикация. "Абу Бакр (ал Багдади) е иракчанин, разчита на база от симпатизанти в Ирак и на иракски племена, които са му дали клетва за вярност, докато Абу Мусаб (Заркауи) беше йорданец и беше заобиколен от чуждестранни бойци."

"Те жънат военни успехи, защото разчитат на бивши баасистки офицери, които познават терена", допълва Макдиси. Но в крайна сметка разчитат на страха.

Абу Катада ал Филистини, друг свързан с Ал Кайда идеолог, който заедно с Макдиси е подписал фетва, обявяваща за законна битката срещу ИД, заявява: "Тази държава напредва благодарение на опита във военното дело, сигурността и разузнаването на нейното ръководство, което се стреми да наложи държава на терор." "Те налагат властта си с кръв, с помощта на меча."

Бившият кръстник на Ал Кайда - Макдиси, който имаше връзки с Айман аз Зауахири, приемника на Осама бин Ладен, и Абу Катада, депортиран след дълга съдебна битка от Лондон, за да бъде изправен на съд в Йордания по обвинения в тероризъм, вижда различия и сходства между ИД и Ал Кайда, групировката, която сега Багдади засенчи. За разлика от Ал Кайда, която успя да установи незначително "емирство" при американската окупация, преди да бъде изтласкана от провинция Анбар, ИД пуска корени. Но Абу Катада смята, че тя може да отгледа семената на собственото си разрушение.

"Те са баасисти в диктаторски смисъл и от гледна точка на сигурността", казва той в онлайн публикация. "Техният конфликт с други ислямистки групировки, включително "Ан Нусра", е по-голям от конфликта им с Хашд ал Шааби, коалицията на шиитските милиции в Ирак."

По-широка стратегия

В реч, произнесена на 14 май след непотвърдени съобщения, че е бил тежко ранен при въздушен удар на САЩ, Багдади заяви: "Ислямът не е бил религия на мира дори и за един ден; ислямът е религия на войната".

Нападенията на неговите последователи срещу шиити и техни съюзници в Ирак "ще накарат кръстоносците да кървят и ще укрепят устоите на халифата", а също ще разгромят сирийските алауити и шиитските хуси в Йемен.

Това може да звучи празнословно и бомбастично за външни лица, но за аудиторията на Багдади идеята е, че сунитската армия на ИД често успява да изрита шиитите от сунитските градове. И все пак самият успех на ИД предполага граници на експанзията й.

Движението се е установило здраво в неуправляеми територии като Либия и Синай - и в територия от Нигерия до Кавказ. То също така умело се възползва от възможностите да всява разделение: неотдавнашните атентати срещу шиитски джамии в Саудитска Арабия са опит да се задълбочи разделението между сунитското мнозинство в кралството и маргинализираното шиитско малцинство.

Но по същество успехите на халифата се ограничават до сунитски райони. Опитите да пробие в кюрдски или шиитски територии досега бяха отбити.

ИД добре се е внедрила в сирийските и иракските си владения, докато обаче сунитите не бъдат убедени да я изкоренят. Това няма да стане, докато те се страхуват повече от потисничеството на Багдад и Дамаск, отколкото от жестокостта на халифата.

Макдиси обяснява това, като цитира арабска поговорка: "Това, което те кара да изпиеш горчивата чаша, е още по-горчивата".

Безпощадността на ИД е методична. Обучени от баасистките си командири, бойците й са стегната и гъвкава военна сила. Но докато дойде времето да тръгнат срещу сунитски град, ИД ще се е прочистила до голяма степен от опонентите, които отказват да й се врекат във вярност, и ще е унищожила ислямските си съперници.

Те също без да губят време, слагат ръка на местните ресурси - от енергия до хлебопекарни и данъци, за да могат да финансират операциите си и да се превърнат в източник на покровителство и работни места.

Те забогатяха от продажба на петрол, откупи за пленници и контрабанда с антики, казва Хисам ал Хашеми, иракски изследовател на ИД. Богатството на групировката се изчислява на 8-9 милиарда долара, допълва Хашеми.

Структурирано ръководство

Те имат също така административна стабилност: зад Багдади стои сериозна ръководна структура и той може лесно да бъде заменен.

"Ако убият Багдади, ще се появи друг", казва Абу Катада. "Тези, които изплуват от мрака или сенките, са много".

Багдади, който има докторат от Ислямския университет в Багдад по история на исляма, разполага с екип от съветници, състоящ се от девет членове, и около 23-ма емири, отговарящи за сунитските райони. Те имат собствени министерства.

Под всичко това лежи стриктна управленска структура, в която от Ниневия, провинцията, чиято столица е Мосул, до градовете в Анбар преобладават бивши баасистки офицери, повечето от които са били затворници на американците в затвора Бука, превърнал се в нещо като университет на ИД.

Онези, които имат връзки с Ислямска държава, казват, че Багдади не е най-мощната фигура. Вторият в йерархията Абу Али ал Анбари, генерал от времето на Саддам, държи истинската власт.

Друга ключова фигура е Абу Муслим ат Туркмани, бивш полковник от военното разузнаване, за когото се твърдеше, че е убит при въздушен удар през 2014 г. И двамата са били с Багдади в Бука.

"Наличието на бивши баасистки офицери в ръководството му даде военно предимство и предимство по отношение на сигурността", казва Хашеми. "Те могат да насърчават набиране на бойци от своите племена, а повечето произхождат от големи племена".

Продължаващите от една година въздушни удари на коалицията начело със САЩ навредиха на ИД на терен, но досега не успяват да разгромят халифата на Багдади, който остава голяма заплаха.

"Те загубиха жива сила, загубиха територии и част от възможностите да продават петрол. Но те са все още там и са опасни", каза базиран в Ирак дипломат.

БТА