Любчо Георгиевски

В продължение на близо три десетилетия се опитвам да въведа в Македония нов подход към българската политика. И да инициирам ново четене на македонската история за отношенията ни с българския народ. През тези двадесет и осем години критиките ми бяха насочени най-вече към македонските митологии, лъжи или исторически фобии.

Ето защо сега си давам правото на сериозна критика към българската политика към Македония. Напоследък тя е напълно безпринципна. За да бъде парадоксът по-голям, това се случва, когато като министър-председател на Македония дойде един прагматичен политик, човек, който с лекота подписа договора за приятелство с България. Той постоянно дава доброжелателни изявления, че иска да бъде приятел с България. И прави огромни смели стъпки в тази посока; въпреки че в собствената си партия има голяма съпротива срещу неговата политика. И има огромна опозиция от страна на силната ВМРО-ДПМНЕ, която не престава да призовава за "сключения вреден договор с България". Той е изложен на критика за подписания договор и от историци, журналисти и различни независими интелектуалци.

Да не забравяме, че македонските социалдемократи са създали антибългаризма в Македония.

Първо беше измислен проблемът с името Северна Македония. Дали това име е застрашило българските национални интереси? Да не забравяме, че името "Северна" не изпълва с ентусиазъм македонците, а идва след три десетилетия трудни преговори с гърците. А когато стане необходимо да се промени името на държавата, е необходимо да се запази поне определено достойнство. Съгласен съм, че някакви крайни националисти могат да злоупотребят с думата '"Северна", но това може да стане и с името Горна или Вардарска Македония, а и ако не се промени, а си остане Република Македония.

Република България първа призна името Македония. Но българските политици от три десетилетия мълчат за гръцкото монополизиране на същото име.

След това се появи проблемът с македонската православна църква. Съжалявам, че в нашия източен съсед мнозинството не разбра колко смело е постъпила македонската православна църква, инициирайки Българската православна църква да я разпознае като църква-майка.

След това по време на посещението на президента на Македония, Георге Иванов (чийто постоянен критик бях в продължение на десет години), се получи неудобство. Въпреки че пристига по покана на България, той се изправи пред грубо затворената врата на кабинета на премиера, което беше аргументирано с някои вътрешни македонски условия. За такава грубост в международната дипломация не съм чувал . Това не е само личен акт към определен политик, но и отношение към институцията на президента на съседна държава.

Илинденското въстание било македонско? Случи се, сякаш координирано, клане от страна на най-големите български политици и голям брой анализатори и журналисти. Значи ли това, скъпи съседи, че имаме нова забрана за употреба, този път с македонското прилагателно? Имаме ли някакви нови проблеми, които никога не са съществували, дори в българската историография? Сега, когато започваме да говорим за едно съществено сближаване, някой измисля проблеми, които не съществуват дори в най-крайните български среди. Нима тепърва трябва да се обяснява, че всичко, което се е случило на територията на Македония, може и се подразбира да бъде наречено македонско. Нима тракийските паметници на територията на България не са български?

Ако Илинденското въстание е водено от организация, която се нарича македонска, ако крайната цел е автономия на Македония, не можем ли да го наречем македонско?  Ако Илинденското въстание не беше македонско, би ли имало днес самостоятелна и независима Македония ? През 1900 г. един от нашите съвместни писатели Войдан Чернодрински, роден в Македония и живял и умрял в София, написва драмата "Македонска кървава сватба“. В новото издание, как би било по-подходящо да се постави заглавието, само "кървава сватба" или "българска кървава сватба"? Същият автор през 1904 г. пише и драмата "Македонско въстание". Забранявайки ни прилагателното '' македонски '', означава ли, че вече нито Охридското, нито Тиквешкото ще ги наричаме македонски?

А какво правим с македоно-одринското опълчение? Какво ще правим с единадесетата македонска дивизия? Какво ще правим с македонската имиграция в Америка, както я нарича и Ванче Михайлов, но и Георги Пирински? Как ще кръстим Македонския научен институт и неговия вестник "Македонски преглед"? Как ще се справим с македонските братства, съществували във всеки град в България? Или пък с Македонската патриотична организация в САЩ и тяхното издание "Македонска Трибуна"?

Скъпи приятели, във вашите ежедневни политически изчисления между правителството и опозицията представихте безпринципно Македония. Отворете вашите собствени историографии и ще срещнете хиляди места, в които се използва описателното прилагателно "македонско".

Отново ще ви напомня, че в лицето на премиера Заев имате прагматичен приятел. Не си позволявайте да губите неговата привързаност, защото може би в момента той е единственият политик, готов да се извини за нещо, което не е направил погрешно. Ако той падне, докато се появи втори като него, ще чакате две или три десетилетия!

Оставете историческите декларации на страна и вижте, че на ГКПП Делчево - Благоевград. Там има постоянен задръстване, а през уикендите и по празниците хората чакат и по няколко часа. Тъй като теснината е изключителен от ваша страна, отделете от бюджета 50 хил. евро, за да направите още една лента, така че гражданите да могат да пътуват и да общуват свободно.

(Източник: Плюсинфо/clubZ)