86 години след трагичната й смърт на 14 януари над 300 членове и симпатизанти на ВМРО от Кюстендил, Перник, Благоевград и София, подкрепени от Българския културен клуб Скопие, както и българи от цяла Македония и от Западните покрайнини, сведоха глава пред подвига на Бунева.

Дворът на църквата „Свети Димитър“ се оказа тесен да побере цялото това множество. След панихидата, развявайки знамената на 120 – годишната организация, всички се отправиха към каменния мост. Тук за поредна година между изникналите паметници на знайни български и незнайни „антични” дейци бе поставена плоча, бележеща борбата на местните българи със сръбският поробител. 

След кратко слово от страна на председателя на БККС – Лазар Младенов, всички присъстващи с пълен глас запяха „Изгрей на свободата“ и „Шуми Марица“. По време на панихидата, обаче, около 20 македонци се опитаха да направят провокация. Те разпитвали влизащите в църквата какви са какво търсят там. Местните българи подозират, че това е била предварително организирана агитка, която да създава напрежение. 

И по стара македонска традиция плочата на Мара Бунева беше строшена часове по-късно – в тъмна доба. Днес вандалският акт е тема номер едно в македонските медии. 

От Българския културен клуб в Скопие се заканиха, че ще сезират българските евродепутати заради скандалния акт, който се повтаря всяка година по това време. 

На 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация. 

Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си“. Всъщност ВМРО издава смъртна присъда на Прелич малко по-рано. Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си.