На сайта на Елисейския дворец е публикувана статията на френския президент Еманюел Макрон, в която той директно се обръща към гражданите на Европа и предлага мерки за усъвършенстването на ЕС в навечерието на евроизборите: Социален щит за всеки европейски работник, който да му осигурява еднакво заплащане на едно и също работно място и минимална европейска заплата, съобразена с всяка страна и договаряна колективно всяка година

Граждани на Европа,

Ако си давам свободата да се обърна пряко към вас, то не е само в името на историята и на ценностите, които ни обединяват. А защото е неотложно. След няколко седмици, европейските избори ще бъдат решаващи за бъдещето на нашия континент.

Никога, от Втората Световна война насам, Европа не е била така необходима. И така застрашена.

Брексит е символ на това. Символ на кризата на Европа, която не съумя да отговори на потребността от закрила на народите, изправени пред тежкитге трусове на съвременния свят. Но и символ на европейската клопка. И не принадлежността към Европейския съюз е клопката, а лъжата и безотговорността, които могат да го разрушат. Кой каза на британците истината за бъдещето им след Брексит ? Кой им спомена, че ше загубят достъпа до европейския пазар ? Кой каза какви опасности за мира в Ирландия крие връщането към границата от миналото ? Самоизолацията, която проповядват националистите, не предлага нищо ; това е афект, но не и проект. Тази клопка застрашава цяла Европа : онези, които използат гнева за своя сметка, с подкрепата на невярна информация, обещават едно и точно обратното.

Пред подобни манипулации, ние трябва да останем прави. Горди и трезвомислещи. Първо да кажем  какво е Европа. Това е исторически успех : помирението на сринат до основи континент, в първи в историята проект за мир, благоденствие и свобода. Нека никога не забравяме това. Този проект ни закриля и днес : коя страна може да направи нещо сама срещу нападателните кроежи  на могъщи държави ? Кой може да твърди, че е суверенен, сам, срещу цифровите гиганти ? Как бихме устояли на кризите на финансовия капитализъм без еврото, което е сила за целия Съюз ? Европа, това са и онези хиляди проекти от ежедневието, които промениха облика на нашите територии, обновена гимназия, ремонтиран път, най-после - бърз достъп до Интернет. Тази битка е ежедневно усилие, защото Европа, както и мирът, винаги могат да ни се отнемат. Във и от  името на Франция, аз оглавявам  усилието неуморно, за да накарам Европа да върви напред и за да защитя нейния модел. Показахме, че онова, за което твърдяха, че е невъзможно, а именно създаването на европейска отбрана или защитата на социалните права, е възможно.

Но трябва да се направи повече, и по-бързо. Защото има и друга клопка, клопката на статуквото и на примирението. И когато наблюдават тежкитге трусове, които люлеят света, грежданите много често ни казват : „Къде е Европа ? Какво прави Европа ?”. В техните очи тя се е превърнала в бездущен пазар. А Европа не е само пазар, тя е проект. Пазарът е нещо полезно, но не бива да ни кара да забравяме, че са необходими граници, които пазят, и ценности, които обединяват. Националистите се заблуждават, когато твърдят, че защитават нашата идентичност, оттегляйки се от Европа ; просто защото нас ни обединява, освобождава и защитава европейската цивилизация. Онези, които не желаят каквато и да било промяна също се заблуждават, защото отказват да видят страховете, които народите ни изпитват, съмненията, които подронват устоите на демокрацията в страните ни. Намираме се в решителен момент за континента ни ; момент когато, заедно, трябва да пресътворим, и политически, и културно, формите на нашата цивилизация в един променящ се свят. Това е моментът на Европейското Обновление. Ето защо, възставайки срещу затварянето в себе си и срещу разделенията, ви предлагам заедно да извършим това Обновление, около три цели на амбициите ни : свобода, защита и напредък.

За защитата на свободата
Европейският модел се основава на свободата на човека, разнообразието на мненията и на творчеството. Първата ни свобода е демократичната свобода, свободата да избираме правителствата си, тогава когато, на всички избори, чужди сили се опитват да наклонят везната на нашия вот. Предлагам създаването на Европейска агенция за защита на демокрацията, която да предоставя европейски експерти на всяка страна-член, за да защити тя собствения си избирателен процес срещу кибератаки и манипулации. И в същия дух на независимост, трябва да забраним финансирането на европейски политически партии от чужди сили. Трябва да прокудим от Интернет, чрез европейски правила, всяко изразяване на омраза и насилие, защото уважението към индивида е темел на нащата цивилизация на достойнството.


За защитата на нашия континент
Основавайки се върху вътрещното помирение, Европейският съюз забравя да обърне поглед към действителността по света. А нито една общност не създава усещане за  принадлежност, ако няма граници, които да защитава. Границата, това е свобода с чувство за сигурност. Това ни налага да преосмислим изцяло Шенгенското пространство : всички онези, които желаят да участвет в него, трябва да изпълняват задължения за отговорност (строг граничен контрол), и за солидарност (една и съща политика за убежище, и еднакви правила за прием и за отказ). Една обща Гранична полиция и европейска служба за убежище, строги задължения за контрол, европейска солидарност, към която всяка страна допринася, подчинена на Европейски съвет за вътрешна сигурност : пред лицето на преселенията, аз вярвам в една Европа, която защитава своите граници и отстоява своите ценности.

Същите изисквания трабва да се приложат и към отбраната. От две години насам се постигна значителен напредък, но ние трябва да посочим ясна посока : един договор за отбрана и сигурност трябва да определи нащите необходими задължения, при връзка с НАТО и европейските ни съюзници : увеличение на военните разходи, клауза за взаимна защита, която да бъде оперативна, Европейски съвет за сигурност, към който да бъде асоциирано и Обединеното кралство с цел подготовка на колективните ни решения.

Границите ни трябва да подсигуряват и честна конкуренция. Коя световна сила допуска обменът да продължи с онези, които не спазват нито едно от нейните правила ? Не можем да търпим и да мълчим. Трябва да направим реформа на политиката ни в областта на конкуренцията, да положим нови основи на търговската ни политика : да налагаме санкции или да забраним в Европа предприятия, които извърщват посегагелство спрямо нашите стратегически интереси и изконни ценности, като екологични стандарти, защита на данни или справедливо плашане на данъци ; и да заявим, при стратегическите производства и обществени поръчки, европейска преференция, както правят нашите американски и китайски конкуренти.


Да си възвърнем духа на прогреса
Европа не е второразрядна сила. Цяла Европа е един авангард : тя винаги е могла д а определи нормите на прогреса. За целта, тя трябва да изведе на преден план проект за конвергенция, а не за конкуренция : Европа, където е създадено социалното осигуряване, трябва да постави, за всеки работник, от Изтока до Запад, и от Севера до Юг, социален щит, който да му осигурява еднакво заплащане на едно и също работно място, и минимална европейска заплата, съобразена с всяка страна и договаряна колективно всяка година.

Да подхванем отново нишката на прогреса, означава и да застанем начело на битката за природата. Ще гледаме ли децата си в очите, ако не изплатим  и дълга си към климата ? Европейският съюз трябва да си постави като амбиция – 0 въглерод 2050 г., намаление на половина на пестицидите 2025 г. – и да съобрази своята политика във всяка област с това изискване : Европейска банка за климата, за финансиране на екологичния преход ; Европейска санитарна сила, за засилване на контрола върху храните ни, срещу заплахата от лобитата ; независима научна оценка на опасните за околната среда и за здравето вещества ... Тази неотложна необходимост трябва да направлява всяко наше действие : от Централната банка до Европейската комисия, от европейския бюджет до инвестиционния план за Европа, климатът трябва да бъде правомощие на всяка наща институция.

Напредък и свобода, това е да можеш да живееш от труда си : за да се създават работни места, Европа трябва да действа изпреварващо. За това тя трябва не само да регулира гигантите в цифровия свят, създавайки европейски надзор над големите платформи (ускорено санкциониране на нарушенията на конкуренцията, прозрачност на алгоритмите им ...), но и като финансира новостите, предоставайки на Новия европейски съвет за иновации бюджет, сравним с бюджета на Съединените щати, за да застане начело на всеки технологичен пробив, като изкуствения интелект ...

Европа, която вижда мястото си в света, трябва да бъде обърната към Африка, с която трябва да сключим пакт за бъдеще. Осигурявайки обща съдба, подкрепяйки  нейното развитие  с амбиция, а не в отбрана : инвестиции, партньорство между университети, образование за момичетата ...

Свобода, защита, напредък. Върху тези стълбове трябва да изградим Европейското обновление. Не можем да оставим националисти без решение да си служат с гнева на народите. Не можем да бъдем сомнамбулите на омърлушена Европа. Не можем да се оставим на рутината и да си опяваме все едно и също. Европейският хуманизъм е строго изискване за действие. Навсякъде гражданите настояват да участват в промяната. Нека създадем за целта, до края на тази тодина, с представители на европейските институции и на държавите, Конференция за Европа и там да бъдат предложени всички необходими промени в политическия ни проект, без забранени теми, пък било то и темата за преразглеждане на договорите. Тя трябва да привлече групи от граждани, за изслущва представители на академичните среди, на духовните общности. Тя ще определи пътна карта за Европейския съюз, като преведе в конкретни действия тези основни приоритети. Между нас ще има разногласия, но по-добре ли е застинала, неподвижна Европа от Европа, която панякога напредва с различен ритъм, но остава отворена към всички ? В такава Европа народите отново, същински, ще поемат контрола върху съдбините си ; в такава Европа, сигурен съм в това, Обединеното кралство, ще намери своето подобаващо място.

Граждани на Европа, безизходицата на Брексит е урок за всички. Да излезем от тази клопка, да дадем смисъла на наближаващите избори и на нашия проект. Вие сте тези, които ще рещат дали Европа, ценностите на напредък, чиито носител е тя, трябва да бъде нещо повече от затворена в скоби част от историята. Това е изборът, който ви предлагам, за да очертаем заедно пътя към Европейско обновление.

Еманюел Макрон