Тъмен костюм и червена вратовръзка. Така кубинският президент Раул Кастро се опита да вдъхне доверие сред присъстващите на най-голямата дипломатическа арена в света - Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Легендарният Фидел Кастро изнесе реч пред представителите на Обединените нации през далечната 1960 г., облечен в маслиненозелена партизанска униформа. След четиричасова тирада развълнуваният и почти крещящ лидер спечели единствено аплодисментите на страните от Източния Блок. Половин век по-късно неговият по-малък брат постигна с неохота значително по-голям успех, а речта му събра повече овации, отколкото тези на американския президент Барак Обама и руския държавен глава Владимир Путин.

На 84-годишна възраст Раул е в зенита на властта си: той сложи край на ледниковата епоха в отношенията със Съединените американски щати, намери в лицето на римския папа Франциск уважаван съюзник и беше избран като главен посредник в продължилия вече пет десетилетия конфликт между военните в левите партизани от ФАРК в Колумбия. Или казано по друг начин - комунистическа Куба при управлението на Раул постигна това, което Фидел така и не успя - да се наложи като глобален играч в световната политика.

Управленческата стратегия на Фидел от самото начало беше и остана до края революцията. Когато разклатеното му здраве наложи неговото политическо пенсиониране преди седем години, той остави зад себе си една почти застинала страна с население, което няма перспективи. Близо пет десетилетия икономиката и външната политика на Куба се превърнаха в огледало на характера на вечния революционер, чиито основни черти бяха инат и неподвижност.

Настоящият президент в Хавана не разполага с аурата и харизмата на брат си и поради тази причина често е подценяван. За разлика от него обаче Раул имаше генерален план за реформиране на социалистическа Куба, който включваше преодоляването на американското ембарго и постигането на политическо опрощение от международната общност.

Макар и бавно, положителните промени започнаха отвътре. Малкият Кастро сложи край на дългата вражда между Хавана и католическата църква. Той се помири с архиепископ Хайме Ортега, когото Фидел пренебрегваше дълги години. Ортега му се отблагодари, като пое посредничеството между режима и опозицията. А приятелското посещение на римския папа Франциск е резултат именно от този компромис на Раул, твърдят теолозите.

Надеждата на кубинската опозиция, че с постепенното навлизане на интернет дисидентите ще бъдат възприети в страната и чужбина, се оказа илюзия. Но държавните медии се подготвят за големия ден: щом гражданите на Куба могат да сърфират в пространството, то рано или късно ще бъде допуснато излъчването и на различни дигитални канали.

Раул Кастро обмисля нещата от начало до край. Той знае, че дипломатическото сближаване между Хавана и Вашингтон рано или късно ще доведе до премахването на търговското ембарго, което така измъчва икономиката на малката островна държава. Така че когато големите товарни кораби отново отплават за Куба, ще ги посрещнат едни от най-модерните и добре оборудвани пристанища в Карибския басейн. Изградени именно по време на президентския мандат на Раул.

Макар и предпазливи, се появиха и първите инициативи в частния сектор. Всички критици на малкия Кастро, които го обвиниха, че допуска капитализмът да разруши социалистическите основи на страната, той увери категорично: "Ние никога няма да предадем идеалите си".

Външнополитическите усилия на Раул също бяха увенчани с успех и допринесоха за това Латинска Америка да не възприема малката островна държава като заплаха, а като модел на подражание. По-малкият брат се усмихваше доволно на заден план при историческото ръкостискане между колумбийския президент Хуан Мануел Сантос и лидера на ФАРК, известен с прякора Тимошенко. Така Хавана се превърна в своеобразен Вашингтон за страните от региона.

Този удар беше болезнен за самоуверените Съединени американски щати. Комунистическа Куба излиза постепенно от наложения й образ на злодея, въпреки отправените й критики по отношение на спазването на правата на човека. Затова Вашингтон се намира под непрестанен и все по-силен натиск да вдигне наложените на Хавана санкции. А ако издейства от САЩ премахването на търговското ембарго, Раул със сигурност ще бъде запомнен като по-успешния от двамата легендарни братя Кастро. 

Die Weltу/Фокус