Все пак едно рязко откъсване от Европа без никаква преходна връзка с най-близките ни съседи, с които ни свързват общи усилия, може да доведе до хаос. Това би застрашило не само нашето благоденствие и сигурност, а и би нанесло удар по многостранната архитектура, което може да бъде предвестник за по-нестабилна епоха за света.

Бъркотията, която може да ни сполети в идните години, беше видима за всички в часовете, след като Тереза Мей изпрати на Брюксел прощалното ни писмо. В парламента Мей мъдро реши да аргументира позицията си в успокоителен дух - и като тон, и като съдържание. Тя внимателно беше подбрала думите си и се представи по най-добрия начин като министър-председател на трибуната, където остана с часове да отговаря на въпроси, след като изнесе своята реч.

В Европа обаче нейното писмо беше посрещнато с твърдения за "изнудване" и с възмущение, което донякъде беше предназначено за вътрешната публика, която не разбира защо Великобритания напуска.

Неумелият намек на Мей беше, че може да има размяна между отговорностите на Великобритания в сигурността и желанието й за икономическа печалба. Това е нещо непоносимо за тези, които го изтълкуваха като съвременна форма на "дипломация на военните кораби": отворете пазарите си или ще ви оставим на милостта на терористите и Русия. Мей знае, че е в интерес на ЕС и Великобритания да продължат да действат като близки военни съюзници, особено в несигурни времена.

Все пак с кого, ако не с Европа, ще бъде съюзник Великобритания? По-добре Мей да беше признала дискретно, че Великобритания допринася за европейската сигурност, печелейки благоволение за осигуряване на благоприятна търговска сделка.

Те също така са явно недоволни да им се предлага размяна между сигурността и търговията, когато се водят войни в задния двор на Европа. Това показва, че Мей разбира вътрешната си публика, но не и европейските си събеседници.

Помнете, че ни предстоят две години на подобни проблеми, така че Мей трябва да се учи бързо. Евроскептиците не разбират обаче, че Европейският съюз е смятан за екзистенциално вдъхновение, посока и цел за тези, които искаха демокрация. За тези, които живееха в диктатурите в Централна и Южна Европа, за чието падане помогна магнетичната сила на ЕС, Европа означаваше свобода.

За германците след войната силата на една държава не би могла да бъде упражнявана без Европейския съюз. Това вероятно обяснява твърдото отхвърляне от страна на Ангела Меркел, на която също й предстоят избори тази година.

Необходимо е Мей да престане да бъде нечувствителна за европейската политика. Очевидно е, че е необходимо ЕС да спре други да последват примера на Великобритания. Настроеният против ЕС Герт Вилдерс не спечели властта в Холандия, но Марин льо Пен продължава да има шансове да стане следващият френски президент. В Италия положението е още по-тревожно; две от трите водещи според проучванията партии са против ЕС.

Евроскептицизмът съществува, откакто съществува европейският проект. Но той беше вкоренен в сърцето на тази страна от тачъристките клакьори, които първо искаха отделяне, а после започнаха да призовават за трайно отцепване. Най-силното доказателство за чувствата на Европа към Великобритания бяха всичките неприятности, които Брюксел понесе в името на отношенията.

В крайна сметка ние напускаме, като съзнателно прекъсваме връзката с писмо за развод, в което яростно се настоява за специални отношения след години на неудобен брак. 

БТА