Европейският съюз трябва да интегрира Западните Балкани бързо, за да съхрани собственото си бъдеще, както и да запази буферния район от руско и китайско влияние, заяви в интервю за Ройтерс президентът на Черна гора Мило Джуканович, цитиран от БТА.
Джуканович посочи, че Москва - чрез политиката си, а Пекин - чрез заемите, се стремят „да попречат на разширяването на НАТО и ЕС на Балканите“. Според него това означава, че регионът трябва да бъде „зона на отговорност и стратегически интерес за ЕС“.
„Ако ЕС не разбере това, опасявам се, че собственото му бъдеще може да бъде застрашено“, заяви Мило Джуканович ден преди очакваното обявяване на присъдите в процеса за опита за държавен преврат в деня на парламентарните избори в Черна гора на 16 октомври 2016 г. с цел да се попречи на присъединяването на страната към НАТО.
От шестте кандидатки за членство в ЕС на Западните Балкани Черна гора и съседна Сърбия са най-близо до присъединяването, макар че не се очаква никоя от тях да стане членка в близко бъдеще.
На двете страни им беше казано, че трябва да изкоренят организираната престъпност, корупцията и непотизма и да намалят бюрокрацията, а политическите елити както в Белград, така и в Подгорица остават разделени в два лагера - проевропейски и проруски.
Същевременно намаляването на европейското финансиране за Западните Балкани отваря възможност на Китай да запълни празнотата.
„Трети страни като Русия и Китай се възползват заради липсата на конкретна дейност на ЕС в региона“, посочва черногорският президент.
Свят
Мило Джуканович: ЕС трябва да интегрира Западните Балкани или да ги изгуби за сметка на Русия и Китай
Мило Джуканович
Още от Свят
Румъния избира президент
Кандидатите за президентския пост са 13
Британският министър Пат Макфадън: Русия е агресивна и безразсъдна в киберпространството
Кремъл е дал на „неофициални хактивисти“ картбланш за безнаказаност
Конференцията по климата: ООН одобри 300 млрд. долара за бедните страни
Споразумението от Баку увеличава сумата, която развитите страни трябва да предоставят - сега тя е не по-малко от 300 милиарда долара годишно до 2035 г.