Международната организация призна за прекалено оптимистичните си нагласи във връзка с перспективите за гръцкото правителство да се върне към пазарите на облигации, както и по отношение на политическата способност на Атина да изпълни условията на наложените отвън спасителни програми.

Високопоставени служители на фонда са имали сериозни съмнения дали дългът на Гърция би могъл да се поддържа на определено стабилно равнище дори и след първата спасителна помощ от май, 2010 г., и са се съгласили с плана само заради страха от зараза. 

Въпреки че спасителната помощ успя да задържи Гърция в еврозоната, в доклада си МВФ признава за значителни провали в нея. 

"Доверието на пазара не беше възстановено, банковата система загуби 30% от депозитите си, а икономиката се сблъска с изключително висока безработица и с рецесия, много по-дълбока от очакваното". 

В Атина реагираха на доклада с едва прикрито ликуване, заявявайки, че това потвърждава, че цената, поискана за спасителния пакет на стойност 110 млрд. евро, е била твърде висока за страна, затънала в огромни дългове и проблеми като укриване на данъци и голяма сива икономика.