162 американски технологични компании заведоха общо дело в САЩ срещу втората забрана на Доналд Тръмп граждани на определени държави да могат да влизат в страната, съобщава онлайн изданието Re/Code. Сред вносителите на иска са Google, Facebook, Amazon, Uber, Twitter, SpaceX и други.
Според компаниите забраната на Тръмп води до "значителни вреди за американските компании, техните служители и цялата икономика". "Забраната пречи на възможността на американски компании да привличат талантливи служители, увеличава разходите за бизнеса и затруднява възможностите на компаниите да са конкурентни на международния пазар", пишат още ИТ фирмите. Те допълват, че забраната мотивира бизнеса да търси възможности за развитие на дейностите си извън САЩ, което е в противоречие на желанието на Тръмп да върне компаниите в страната.
Технологичните компании са едни от най-активните противници на Тръмп поне по отношение на имиграционната му политика. Те бяха доста гласовити и при първата забрана на американския президент, като също заведоха жалби против нея.
Компаниите водят и друг спор с Тръмп и неговата администрация, който засяга работните визи. Американският президент започна процес по преосмисляне на критериите и процеса, по който се издават работните визи за висококвалифицирани служители. Резултат от това може да бъде по-трудното издаване на такива визи. Администрацията на Тръмп е обещала, че ще въведе и повече контрол, особено за компаниите, които назначават предимно чужденци вместо американци.
Още от Свят
Силяновска към Рюте: Коридори 8 и 10 са стратегически за мобилността на НАТО
Президентът на Северна Македония потвърди подкрепата за Украйна и необходимостта от продължаване на политическата, военната, финансовата и хуманитарната помощ като израз на съюзническа солидарност
Лагард призова за презастраховане срещу жегите в Европа
"Тъй като екстремното време се превръща в редовна характеристика на нашите лета, Европа трябва проактивно да се подготви и да бъде по-добре защитена срещу финансовите последици от това."
Унгария разсекретява архивите на комунистическите тайни служби - публикува около 60 000 имена
Отварянето на досиетата беше сред основните обещания на премиера Петер Мадяр