В доклад по темата базираната във Вашингтон международна финансова институция отбелязва, че нито една страна не е имунизирана срещу промените в климат, съобщават Ройтерс и Франс прес.
Експерти предупреждават, че всички държави ще страдат от последиците от глобалното затопляне, но че най-бедните ще бъдат засегнати най-сериозно от очертаващия се недостиг на храна, покачване на морското равнище, циклони и суша.
Един от най-тежките проблеми е повишаването на средната температура на Земята с цели 4 градуса по Целзий до 2060 г. и "водопад от катаклизми", с който съвсем не е сигурно, че планетата ще може да се справи.
При новия си президент Джим Йон Ким Световната банка изглежда заема по-енергично позиция за отчитане на промените в климата като фактор при развитието.
"Никога няма да сложим край на бедността, ако не се заемем с промените в климата. Това е едно от най-големите предизвикателства пред социалната справедливост днес", предупреди Ким при представянето на доклада, озаглавен "Да намалим жегата".
Според Световната банка при сегашното равнище на емисиите на парникови газове ще е невъзможно международната общност да спази своя ангажимент да не допусне повишаване на средната температура на Земята с повече от 2 градуса по Целзий спрямо нивата отпреди Индустриалната революция.
Най-тежко ще пострадат най-бедните и най-уязвимите, предупреждава СБ, като прогнозира многобройни природни бедствия, хранителни кризи, недостиг на вода, по-конкретно вИзточна Африка, Близкия изток и Южна Азия, голямо повишаване на детската смъртност в Африка южно от пустинята Сахара и нов пик в разпространението на някои заразни болести, допълва БТА.
В по-общ план промените в климата може се превърнат в "най-голямата заплаха за биоразнообразието", подчертава международната финансова институция.
Световната банка призова правителствата по света да пренасочат колосалната сума от 1 трилион долара, която плащат общо сега за субсидии за изкопаеми горива, към "зелена" инфраструктура с цел намаляване на емисиите на парникови газове, предаде ДПА.
СБ излезе с тези мрачни прогнози броени дни преди повече от 200 държави да се съберат на среща в катарската столица Доха между 26 ноември и 7 декември в опит да продължат изтичащото в края на годината действие на Протокола от Киото - сегашния международен план за намаляване на парниковите емисии на индустриализираните страни.
Още от Свят
Танкер от руския „сенчест флот“ с петрол за Индия гори край Сочи
Aframax Rio плава под либерийски флаг. При пълно натоварване корабът може да превозва приблизително 700–750 хиляди барела петрол,
Евродепутатите от „Обнови Европа“: ЕС и НАТО трябва да отговорят на преките атаки срещу кораби в Черно море
Никола Минчев, ръководител на българската делегация в групата, поиска отговорните за атаките да бъдат назовани и подведени под отговорност
Кремъл реагира на предложението на Тръмп да помогне на Русия срещу чумата
„Честно казано, не съм чул думите на президента, че той смята това за голям проблем за Русия. По мое мнение такова нещо не е било казано, макар че може и да греша“, заяви Песков