Къде остана европейският дух на сътрудничество и помирение в навечерието на новата 2019 година? Достатъчно е да погледнем ситуацията в някои страни-членки, за да се уверим, че нещата не вървят никак добре в ЕС. 

Толкова много кризи

Великобритания иска да напусне ЕС - вероятно това ще стане без споразумение. Във Франция ореолът на Еманюел Макрон избледня. Обикновени граждани в жълти жилетки масово излизат на улицата, някои от тях не се спират и пред насилието. А леви и десни екстремисти се опитват да се възползват от ситуацията.

Популисткото правителство в Италия открито се противопостави на ЕК в спора за държавния бюджет. Малко преди Коледа ЕК направи големи отстъпки на Италия и се отказа да я санкционира, представяйки това за победа на разума над конфронтацията.

Дързостта на Рим сигурно ще има и последователи. Правителствата на Полша и Унгария правят отстъпки в спора за върховенството на закона само, когато вече няма друг начин. В Испания пък, един от последните бастиони срещу десния популизъм, в областта Андалусия крайнодясната партия Vox, която величае бившия диктатор Франко, бързо печели популярност.  

Идват евроизбори

Десният популизъм е голям европейски феномен. Десните партии се в подем в почти всички страни от ЕС. А в Австрия и Италия дори участват в управлението.

Същото важи и за Германия: независимо, че в страната вече пристигат много по-малко мигранти, а канцлерката Ангела Меркел се отказа от либералната си миграционна политика, одобрението за "Алтернатива за Германия" (АзГ) не спира да расте. На предстоящите през следващата есен местни избори, АзГ може да стане първа, а в най-лошия случай и втора политическа сила в новите източни германски провинции.

Но основното изпитание за нагласите в целия ЕС предстои след няколко месеца - на изборите за Европарламент. Резултатите от всички социологически проучвания сочат, че след тях дяснопопулистките и евроскептични партии ще бъдат представени още по-силно в парламента, отколкото досега. А това ще направи още по-трудна задачата на умерените и разумните политически сили.

Меркел - напълно изолирана

Част от причините за политическото радикализиране са различни за отделните страни-членки на ЕС. Във Франция това е самовластието на президента. Успехът на партията Vox в Испания пък е реакция на каталунския сепаратизъм. Враждебните нагласи към ЕС в Италия се подхранват от недоволството от икономическата ситуация, която не се подобрява и с рецептите на популистите.

Най-голямата обща тема във всички европейски страни обаче е миграцията. Една миграция, която е нежелана и в голяма степен неконтролируема. И докато политиците от умерените партии не намерят решение, няма да има промени в нагласите. Преди три години Ангела Меркел опита с послания като "Не можем да затваряме границите" и "За търсещите убежище не бива да има горни граници". Тя искаше да спечели цяла Европа за своята непопулярна политика, но се оказа напълно изолирана. Последиците от тази миграционна политика се усещат и до днес. И който иска да подобри състоянието на ЕС трябва да заложи именно на тази тема.

Хората в Европа копнеят за сигурност. Те искат европейските държави и ЕС като цяло да си възвърнат контрола върху миграцията.