Европейските институции изразяват "сериозно безпокойство" относно устойчивостта на държавния дълг на Гърция и предполагат, че ще се наложат мерки за смекчаване на дълговата тежест, показват последни оценки на участвалите в преговорите с властите в Атина представители на ЕЦБ, ЕК и Европейския спасителен механизъм (ЕСМ).

В анализ от три страници на европейските институции, с който разполагат "Уолстрийт Джърнъл" и агенция Блумбърг, се посочва, че според новата тригодишна спасителна програма гръцкият държавен дълг ще удари пик през следващата година в размер на 201% от БВП на страната, преди да последва постепенно понижение на дълговата тежест до 160% от БВП към 2022 година.

В документа също така се отбелязва, че дори ако Гърция успее да приложи изцяло мерките, заложени в новата програма и успее да събере 13,9 млрд. евро от приватизацията на държавни активи, нейният дълг ще остане на ниво от 159,7% спрямо БВП през 2022 година – далеч над предишните прогнози на европейските институции за понижение на гръцкия дълг до 110% от БВП в края на посочения период и много над нивото от 120%, което накара МВФ да вземе участие в предходните две финансовите спасителни програми за Атина.

Последният анализ на ЕК, ЕЦБ и ЕСМ също така отчита, че ако Гърция приложи само частично мерките, заложени в новата спасителна програма, нейният дълг ще бъде в размер на 173,7% от БВП през 2022 година. Само ако Гърция успее да постигне по-добър от очакваното икономически растеж и успее да изпълни заложените приватизационни цели, държавният дълг на страната може да се понижи в края на посочения период до 148,2% от БВП.

В документа обаче не се отбелязва какво ще се случи с гръцкия дълг, ако правителството в Атина не успее да приложи договорената с международните кредитори нова програма.

С оглед на прогнозите на трите европейски институции за свиване на гръцката икономика с 2,3% през тази и с 1,3% през следващата година, те са "сериозно обезпокоени" относно това, дали страната ще е способна да обслужва своите задължения, се посочва в документа.

За да се помогне за постигане на устойчивост на гръцкия дълг, европейските институции предполагат, че правителствата от еврозоната ще трябва отново да се съгласят да предоставят на Атина печалбите, които реализират техните централни банки от притежаваните гръцки държавни облигации. В добавка, те ще трябва да дадат на Гърция и повече време за изплащане на нейните задължения и намаляване на лихвите по тези кредити. По този начин правителствата от еврозоната може би ще успеят да избегнат принудително редуциране (обезценка) на номиналната стойност на гръцкия дълг, известно като "подстрижка", посочва документът.

Отделен документ на трите европейски институции (ЕК, ЕЦБ и ЕСМ) с който разполага "Уолстрийт Джърнъл", показва, че Гърция вероятно ще се нуждае от цели 41 млрд. евро свежо външно финансиране до октомври, за да успее да покрие свои дългови задължения и за да рекапитализира банките в страната. В документа обаче се отбелязва, че това финансиране ще става на няколко по-малки по размер порции в зависимост от успешното прилагане от страна на гръцките власти на новите строги мерки на икономии, като първият транш може да достигне 13 млрд. евро.