Централният управителен съвет на Партията на справедливостта и развитието (AKP) номинира транспортния министър Бинали Йълдъръм за лидер на партията и съответно - за нов премиер, съобщи агенция "Ройтерс".

Той ще наследи Ахмет Давутоглу, който се оттегли от управлението на партията и на държавата след разрива си с президента Реджеп Ердоган. За високия пост няма друга кандидатура освен тази на Йълдъръм, пише "Дневник". Тя ще бъде гласувана на конгреса на партията в неделя. Според закона той ще поеме и премиерския пост.

Кой е Йълдъръм

Той оглавяваше транспорта на Турция от 2002 г. до 2013 г. и после отново от 2015 г. насам. Негово дело са големите градоустройствени проекти, които AKP предприе, след като дойде на власт. Йълдъръм е бил сред основателите на AKP през 2001 г.

Той споделя консервативните възгледи на Ердоган и други висши членове на партията - снима на жена му, забулена и стояща отделно от него на бизнес обяд, обиколи социалните мрежи преди няколко години. По друг повод той коментира, че не е отишъл в Университета "Боазичи" в Истанбул, защото видял, че "момчетата и момичетата седят едни до други и си говорят" в двора му. През 2014 г. Йълдъръм неуспешно се кандидатира за кмет на Измир.

Разколът между Ердоган и Давутоглу

Ердоган, който ръководи Турция от 2002 г. насам първо като премиер, а сега като президент иска да промени конституцията с цел преминаване от парламентарна към президентска система на управление. Давутоглу работи с него първо като външен министър в кабинета и после като лидер на AKP и премиер, когато Ердоган стана държавен глава. Той обаче не бе доволен от желанието на президента да промени конституцията.

Разривът помежду им доведе до оставката на премиера миналата седмица. Той заяви, че предпочита сам да напусне поста, вместо да сменя своите доверени лица, и подчерта, че ще запази приятелството си с Ердоган.

Оттеглянето на Давутоглу идва в труден момент за страната. Конфликтът между властите и Кюрдската работническа партия (ПКК), обявена за терористична организация от Анкара, ЕС и САЩ, е в най-острата си фаза, след като миналата година бе сложен край на двегодишното примирие. Освен това Турция е атакувана от "Ислямска държава" и трябва да се справи с огромния приток на бежанци и имигранти.

Политическата несигурност поставя под въпрос и изпълнението на споразумението с ЕС за връщане на нелегалните имигранти от гръцките острови. На фона на все по-голямото разделение в блока Брюксел разчиташе на сделката за намаляване на броя на мигрантите в замяна на финансова помощ, премахване на визите за турски граждани и ускорени преговори за членство на Анкара в ЕС.