След повече от година на въздушни удари срещу "Ислямска държава", оглавяваната от САЩ въздушна война отбелязва някои забележителни победи. Ударите помагат за опазване на иракския кюрдски град Ербил от бомбардировките на ИД, съдействат за спасяване на язидите от планината Синджар в Ирак и позволяват на кюрдските бойци в Сирия да напреднат на броени километри от фактическата столица на ИД Ракка. Въпреки това ИД продължава да е силна в областите под неин контрол, дори завзема още територии в райони като Палмира в Сирия и Рамади в Ирак, пише Арън Стейн във в. "Файненшъл таймс".

Военният план на САЩ е подложен на критики заради ограничителните му правила за ангажиране и сравнително малкото въздушни удари. За мнозина това, че ИДИЛ продължава да е силна, предполага нужда от промяна - като изпращане на американски военни, които да насочват въздушните удари, и повече доставки на оръжия за централното иракско правителство и регионалното правителство на Кюрдистан.

Но има и доста по-дълбок проблем: почти неограниченото овластяване на въоръжените формирования, които водят местната борба с ИД. Тези съюзници по сметка в най-добрия случай са често неудобни. Те оспорват държавната власт в Ирак и в някои случаи имат тревожни връзки с глобални джихадистки движения.

В Ирак водачите на шиитски милиции, биещи се с ИД, имат връзки с Иран и бившия министър-председател Нури ал Малики, а не със сегашния премиер Хайдер ал Абади. При усилията за отвоюване на Рамади те действат, преследвайки различни цели от правителството, като открито заемат позиция на противопоставяне към местното сунитско население. 

В Иракски Кюрдистан кюрдските сили пешмерга, които се бият с ИД, се съсредоточават върху възвръщане на райони, завзети от групировката миналата година, и затвърждаване на контрола в оспорвани с Багдад територии, което навежда на мисълта, че ще има продължителен териториален конфликт, щом ИД бъде отблъсната.

В Сирия ситуацията се развива по сходен начин. Най-ефективните партньори на САЩ на място - кюрдските Сили за защита на народа - използват американската въздушна мощ, за да затвърдят контрола си върху територия от около 426 километра по границата с Турция. СЗН са впечатляваща бойна сила, но може вече да спрат да вършат работа като нападателна сила. 

Тези сили не са добре приемани в районите с арабско мнозинство, а това предполага, че сега те може да се съсредоточат върху защита на своите фронтови линии, вместо да продължат настъплението в голяма част от страната. Те също така будят дълбоко недоверие у съседна Турция заради връзките си с незаконната кюрдска организация ПКК, която се бие с турската държава от 1984 г.

Самата Турция се съгласява със САЩ да позволи въздушни удари срещу ИДИЛ от военновъздушната база "Инджирлик", както се предполага като прелюдия към по-голямо въздушно нападение в Северна Сирия. Но под тази хармония има дисонанс. 

Анкара, която смята свалянето на сирийския президент Башар Асад за основен национален интерес, се съюзява с множество въоръжени формирования - от националистически бойци, биещи се на страната на Свободната сирийска армия, до вдъхновени от салафизма групи като "Ахрар аш Шам", която действа в тясно сътрудничество със сирийския клон на Ал Кайда "Джебхат ан Нусра". 

Подобни връзки изключват сътрудничество между "Ахрар" и САЩ, но изглежда, че "Ахрар" се готви да играе важна роля в поддържане на сигурността в свободна от ИД зона, каквато Турция иска да създаде в Северна Сирия. "Ахрар" също така е враждебно настроена към подкрепяните от САЩ СЗН - двете бунтовнически организации влязоха в сблъсък миналата година.

Това поражда перспективата ИД да бъде отблъсната, а нейното място просто да бъде заето от взаимно противопоставящи се недържавни играчи. Водената от САЩ коалиция вероятно ще постигне още победи срещу ИД, но рухването на държавния контрол в Ирак и Сирия оставя семена за още насилие. 

ИД навярно ще бъде обуздана и ще загуби контрола си върху своите нови основни територии. Но при липсата на сериозни усилия в подкрепа на правителства, приемливи за всички иракчани и сирийци, всяка стратегия срещу ИД, включваща овластяване на воюващи въоръжени формирования, крие големи опасности. 

БТА