Апокалиптичната бежанска криза, която опасно дестабилизира ЕС - най-верния глобален партньор на САЩ, е тема на анализ на авторитетния американски всекидневник "Ню Йорк таймс", цитиран от БТА. Още в началото авторът Томас Фридман прави уговорката, че съзнава колко безразлична е американската публика към тази тема: "Да сложиш "Европейски съюз" като водещо заглавие на коментар, публикуван в Америка, е все едно да поставиш знак "Не чети". Може би трябваше да го нарека "Европейският съюз на Тръмп". Това би било заразително. Но дори и само двама да го прочетете, това е наистина важно".

Пропадането на страни като Сирия, Сомалия, Еритрея, Мали, Чад и Йемен, и това, че изоставихме Либия, Ирак и Афганистан - без ние, НАТО и местните елити да си свършим работата - отприщи най-тежката бежанска криза след Втората световна война. Тази мощна вълна от мигранти и бежанци е човешка трагедия и техният наплив от Сирия и Либия в частност дестабилизира всички съседни "острови на нормалността" - Тунис, Йордания, Ливан, Кюрдистан и Турция. А сега вече тя започва да разяжда и тъканта на самия ЕС, посочва авторът.

"Защо това трябва да обезпокои американците? Защото ЕС - това са Съединените щати на Европа - другият главен център на демокрацията и икономическите възможности. Той има слабости във военно отношение, но със своето богатство и с либералните си ценности ЕС се превърна в главния партньор на Америка в борбата с климатичните промени, в отношенията с Иран и с Русия и в овладяването на хаоса в Близкия изток и Африка", пише "Ню Йорк таймс".

Това партньорство укрепва американската мощ, защото ако ЕС затъне в криза или се разпадне, Америка ще трябва да върши толкова много неща по света с много по-малко помощ, се казва в статията. 

По-нататък Фридман привежда пример, даден от бившия британски външен министър Дейвид Милибанд в Давос, че макар броят на войните между отделни държави в света в момента да е рекордно нисък, в почти 30 слаби страни се вихрят граждански войни и тези страни не са в състояние да посрещнат най-елементарните нужди на своите жители, а 122 страни са на прага на вътрешен конфликт, опитвайки се да го предотвратят. 

Миналата година Международният спасителен комитет, на който Милибанд е председател, е помогнал на 23 милиона бежанци и вътрешно разселени хора. Около 50 процента от напиращите към Европа идват от Сирия, а повечето от останалите - от Ирак, Афганистан, Сомалия и Еритрея, и международните хуманитарни мрежи просто изнемогват поради самия брой на бежанците.

Европа се задъхва от този наплив, който тя не може да регистрира и да абсорбира, поради което все повече страни затварят границите си, а антиимигрантските партии набират сили повсеместно. В ЕС се надигат влиятелни гласове Гърция да бъде извадена от Шенгенската зона за свободно движение, защото като първа страна на пътя на миграционната вълна тя просто не може или не желае да я спре, посочва авторът.

По-нататък той обръща внимание на предупрежденията на редица "национални лидери и висши представители на ЕС, че Шенгенската зона може да рухне до седмици, което рискува да предизвика и разпадане на самия (Европейски) съюз".

Германският канцлер Ангела Меркел може би имаше добри намерения, когато отвори страната си за 1,1 млн. арабски, африкански и афганистански мигранти м.г., но беше неразумно от нейна страна да мисли, че толкова много имигранти, предимно мюсюлмани, могат да бъдат абсорбирани толкова бързо в германското общество - страна, на която бяха необходими две десетилетия и милиарди долари, за да интегрира своите източногерманци. Меркеловата политика на отворени врати привлече още повече бежанци в ЕС и сега, когато германците искат да спрат наплива, техните съседи отказват да ги приемат, продължава вестникът.

"Тази бежанска криза е истинска стрела, забита право в сърцето на Европейския съюз. Тя няма решение, което може да бъде ограничено само в границите на Европа", казва Дейвид Милибанд, цитиран от вестника. Докато се води тази безкрайна война без закони в Сирия, бежанският поток ще продължава с всичките си дестабилизиращи последствия, добавя той.

"Обама не причини сирийския проблем и не може да го разреши сам, но той не може да бъде разрешен и без американско ръководство. Споделям предпазливостта на президента относно наземна (военна) намеса в Сирия. Но вече съм убеден, че трябва отново да обмислим идеята за създаване на някаква контролирана от САЩ-ЕС-НАТО зона за сигурност в Сирия и Либия, която да създаде пространство за бежанците да остават в тези страни. Това не е панацея и не е евтино, но ако позволим бежанската катастрофа да разруши ЕС, ще бъде много по-скъпо, заключава анализът в "Ню Йорк таймс".