Френското списание "Marianne" посвещава цял брой на историята за освобождаването на българските медици от Либия през 2007 година.

"Хаос в Париж, шумотевица в Триполи. За две седмици случаят с освобождаването на българските медицински сестри и на палестинския лекар от Либия придоби размерите на скандал. Това е първият гаф на екипа на Саркози, който още през есента ще трябва да дава обяснения пред разследващата парламентарна комисия", пише френското издание в статия от 11 август 2007 година.

Красивият медиен успех на Сесилия може да се превърне в грозно петно върху правителството. И всичко това защото един човек говори твърде много. Именно синът на Кадафи - Сейф ал Ислам, е този, който непрекъснато прави признания и кара френската страна да реагира, да отрича, да признава, и всичко това в безпорядък.

Бившият президент Никола Саркози говори три пъти, но това не беше достатъчно. Бернар Кушнер, Клод Геан, Давид Мартинон, Жан-Пиер Жуйе, Ерве Морен също се втурнаха във вихъра. Когато обаче не си противоречат, техните изявления не хвърлят по никакъв начин светлина върху обстоятелствата около освобождаването на медицинските сестри.

Самият Сейф ал Ислам се забавлява да оповестява сметката за споразумението пред различни медии.

"Най-малко 300 милиона евро" за болницата в Бенгази, "сума в порядъка на 400 милиона евро" за семействата на заразените деца; "опрощаване на либийския дълг" към редица европейски страни – може би няколкостотин милиона евро; оръжейни договори за с Европейската авиационна отбранителна и космическа компания и накрая "голям ядрен реактор, който ще купим от Франция за милиарди"…

"Не е имало сделки", твърди от своя страна Никола Саркози. Ако се съди по изчисленията на сина Кадафи обаче споразуменията около освобождаването на българските медици възлизат на милиарди евро.

Официално върната в международната общност през 2003 година, след като се ангажира да се откаже от програмата си за придобиване на оръжия за масово унищожаване и да обезщети жертвите на терористичните актове, извършени от режима на Кадафи, Либия все пак си остана изолирана.

В Брюксел, Лондон и Париж бе решено да не се предприемат стъпки за сътрудничество и продажба на оръжия, докато сестрите и лекарят не бъдат освободени от Либия.

Саркози, който очевидно е бил в течение на започналите през 2004 година преговори за оръжейните продажби, ще срещне големи трудности да докаже, че преговорите не са завършили с крупен "пакет". По същия начин той ще трябва да обяснява и условията, поставени от Катар, който е бил призован да помогне на Париж, за да финансира част от споразумението, пише още "Marianne".