Загадъчната ѝ усмивка озадачава любителите на изкуството от векове, но сега изглежда тайната на Мона Лиза най-сетне е разгадана.

Експерти по история смятат, че са открили гробницата на модела на Леонардо, погребан под олтара на изоставен манастир във Флоренция, пише "Дейли Мейл".

Изследване с въглерод на костите на три жени, ексхумирани в манастира, са датирани с момента на смъртта на италианската аристократка Лиза Джерардини дел Джокондо.

Повечето историци са единодушни, че Лиза Джерардини дел Джокондо, благородничка, която била третата съпруга на търговеца на коприна от Флоренция Франческо дел Джокондо, е позирала за ренесансовия шедьовър. 

След разследване, достойно за книгата "Шифърът на Леонардо", археолози, ръководени от детектива в изкуството Силвано Винчети, ексхумирали няколко скелета, наредени един върху друг под параклиса.

Сега учените приключили с въглеродното датиране на един от фрагментите и установили, че останките са съвместими с периода. Джерардини починала на 63 години през 1542 г., след като останала вдовица и отишла на живее при дъщеря си Мариета, която била монахиня.

Водещият изследовател Силвано Винчети заяви, че е "много вероятно" намерените останки да принадлежат на Джерардини. "Направихме много стриктни исторически, антропологични и археологични анализи. Шансовете костите да са нейни са много големи".

Винчети изрази съжаление, че костите са малко и няма череп, който би могъл да се използва за възстановяване на загадъчното лице на модела на Леонардо. 

Дори и да е останала ДНК в намерените кости, тази на синовете ѝ Бартоломео и Пиеро, чиито кости са намерени в църквата на Сантисима Анунциата, е прекалено увредена от наводнение, за да може да бъде направена съпоставка.

Винчети обаче се надява, че след няколко години може да има технология, която със сигурност да потвърди, че намерените кости са на Мона Лиза.

Всяка година около 6 млн. души посещават Лувъра в Париж, за да се насладят на известния портрет на Леонардо да Винчи.

Истинската самоличност на жената, нарисувана от Леонардо, беше обект на спор сред историците в продължение на дълги години. Но една бележка, написана от италиански държавен чиновник на име Агостино Веспучи през 1503 г., идентифицира субекта на картината като Лиза дел Джокондо.