Михаел Книге, Дойче веле

Понякога е по-добре да не се напъваш да прикриеш нещо, което така или иначе не може да се скрие. Тъкмо това направи Доналд Тръмп, когато в последна минута, пътувайки за Сингапур, оттегли одобрението си за съвместното комюнике на страните от Г-7.

Доналд Тръмп е майстор на подобни ходове. Не за пръв път той се оттегля по подобен начин от международни споразумения. В сравнение с иранското атомно споразумение, преките последици от сегашния му отказ наистина са значително по-малки, тъй като документът от Квебек няма задължителен характер, нито път е особено обхватен. Символичните щети от тази му постъпка обаче несъмнено са огромни. Това е първият път, когато страните от Г-7 не успяват да се обединят около съвместно комюнике.

А може пък и да е за добро. Защото фундаменталните различия повече просто не могат да бъдат прикривани. Изявата на Тръмп в Квебек за пореден път показа какво мисли той за най-близките съюзници на САЩ и за световния ред, установен в света след Втората световна война: тези неща явно са му абсолютно безразлични. Нещо повече: Той активно руши и подкопава основите на този ред. В комюникето беше предвидено да си изрази позиция в защита на „свободната, честна и взаимноизгодна търговия" и срещу протекционизма. Това обаче щеше да е пълна лъжа.

Стана ясно какво мисли Тръмп за своите съюзници

Усърдният протекционист Тръмп ясно показа в Квебек, че няма никакво намерение да се отказва от досегашната си политическа линия на "America First", която внася огромен разкол между европейците и САЩ. Всеки, който е очаквал нещо по-различно, явно има склонност да приема желаното за реално.

Презрителното отношение на Тръмп към Г-7 просто нямаше как да остане прикрито. За него срещата в Квебек явно е била досадно задължение, което трябва да изтърпи, преди да се захване с важната си миротворческа мисия в Сингапур. Надменността, която Тръмп излъчваше по време на цялата среща в Канада, трудно би могла да бъде надмината.

Президентът пристигна късно и си тръгна по-рано от всички, но не пропусна да произнесе една от типичните за него тиради пред журналистите: накара се на медиите, заплаши съюзниците си с окончателно спиране на търговските отношения, ако не се откажат от твърдата си позиция в спора за митата, самопохвали се за укрепването на американската икономика, атакува предшественика си Барак Обама. А накрая и заяви, че Русия трябва отново да бъде поканена за участие в Г-7, с което застана открито срещу всички останали държавни и правителствени ръководители, (с изключение на италианските) които вече бяха отхвърлили подобна възможност.

Словоблудствата и игричките на Тръмп не са нещо ново. В Квебек той просто за пореден път показа типичното си поведение на тиранина от Белия дом. Явно е време да свикнем с мисълта, че отношенията между Тръмп и неговите съюзници в Европа няма да се подобрят. Американският президент действително е убеден, че „в продължение на десетилетия САЩ са били само използвани", което повече нямало да бъде допускано. А партньорите на САЩ Тръмп неслучайно нарече „така наречените съюзници".

Какво е важно сега за европейците

Останалите шест държавни и правителствени ръководители в крайна сметка не успяха да откажат Тръмп от неговия протекционистки уклон, нито от замислените от него наказателни мита. Толкова по-важно беше те да защитят позицията си пред него, макар че това не решава основните проблеми. За европейците обаче е важно поне да направят опит да защитят базиращия се на правила международен ред в света – дотогава, докато Вашингтон, дай боже, се вразуми.

Това може и да изисква повече време, но не непременно. Тръмп ще получи квитанцията за досегашната си политика още през тази есен, когато американците ще трябва да гласуват на междинните избори. Ако републиканците тогава загубят мнозинството си в едната или дори двете камари на парламента, един новоизбран Конгрес би могъл, ако не да спре, то поне да затрудни опасната протекционистка политика на Тръмп.