Папа Франциск обяви почитаната монахиня Майка Тереза за светица, по време на литургия за канонизация па площад „Св. Петър“ във Ватикана. „В чест на Светата троица… ние обявяваме и определяме Благословената Тереза от Калкута за светица и я причисляваме сред светците, постановявайки, че тя трябва да бъде почитана като такава от Светата църква“, заяви той на латински. Издигането на една от иконите на християнството през XX век идва ден след 19-тата годишнина от нейната смърт в Калкута, индийския град, където тя прекара близо четири десетилетия работейки с умиращите и изоставените.

Агнес Гондже Бояджиу с монашеското си име майка Тереза, е индийска католическа монахиня от албански произход. Тя е основателка на ордена Мисионери на милосърдието (1950), известен със своята мисионерска и благотворителна дейност сред бедните по света. Обявена е за блажена от папа Йоан Павел II през 2003 година. 

Майка Тереза е родена на 26 август 1910 в Скопие, тогава в Османската империя. Семейството ѝ е албанско и католическо. Баща ѝ умира около 1918, а през 1928 тя напуска семейството си, за да стане мисионерка в ордена на Сестрите от Лорето, като никога повече не вижда майка си и сестра си. След като в продължение на година учи английски в манастира в Ратфарнам, Ирландия, тя заминава за Британска Индия и започва своето послушничество в Дарджилинг, Бенгал. Тя полага първите си монашески обети през 1931, като приема името на Тереза от Лизийо. Полага тържествен обет през 1937, когато вече е учителка в Калкута.

През 1948 майка Тереза започва самостоятелната си мисионерска дейност сред бедните в Калкута, като първоначално основава училище. През 1950 получава разрешение от Ватикана да създаде диоцезна конгрегация, която става основата на ордена Мисионери на милосърдието. Организацията започва съществуването си като малък орден с 13 члена, а в края на 20 век вече включва 4000 монахини поддържащи множество сиропиталища, хосписи и благотворителни центрове по целия свят. Първоначално активен главно в Калкута, орденът започва да придобива популярност и привлича последователи и дарения. През 60-те години той създава хосписи, сиропиталища и домове за прокажени в много части на Индия. През 1965 е основан първият им център извън страната – във Венецуела.

Майка Тереза придобива международна известност с документалния филм от 1969 Something Beautiful for God и излязлата през 1971 едноименна книга. През 1971 тя е наградена от папа Павел VI с наградата за мир „Папа Йоан XXIII“ „за нейната работа с бедните, за демонстрираното християнско милосърдие и за нейните усилия в полза на мира“. През следващите години тя получава множество други отличия, сред които наградата „Кенеди“ (1971), „Pacem in Terris“ (1976),[12] „Балцан“ (1978). Международната награда „Алберт Швайцер“ (1975), американските Президентски медал на свободата (1985) и Конгресен златен медал (1994), почетно гражданство на САЩ (1996). През 1979 получава Нобелова награда за мир „за подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира“. През 1972 майка Тереза получава наградата „Неру“, през 1980 – най-високото индийско гражданско отличие „Бхарат Ратна“, а през 1983 – британския Орден за заслуги. През 1992 г. ЮНЕСКО ѝ присъжда наградата си за мир за приноса ѝ в образованието.

През 1983, по време на посещение при папа Йоан Павел II в Рим, майка Тереза получава сърдечен удар. През 1989 получава втори удар, а през 1991, след боледуване от пневмония в Мексико проблемите със сърцето ѝ се задълбочават. През 1996 боледува от малария и е подложена на сърдечна операция, но здравето ѝ продължава да се влошава. Майка Тереза умира от инфаркт в Калкута на 5 септември 1997, малко след 87-ия си рожден ден. Погребана е с държавни почести.