а Еманюел Макрон пътят към повече власт в Брюксел включва отклонение на Изток. Френският президент инвестира политически капитал в Централна и Източна Европа, регион от слаб интерес за предшествениците му, където икономическата сила на Германия и военното влияние на САЩ дълго време имаха повече тежест от Париж, пише "Политико".

Ухажването на региона от страна на Макрон включваше многобройни посещения и намиране на партньори там, а наскоро и подкрепа за кандидати от Румъния и България за високопоставени международни постове.

Няма да му е лесно да узурпира дългогодишни съюзи, а някои от политиките му се смятат за неприятелски спрямо Изтока. Но като относителен новак, който не е част от нито едно от двете големи политически семейства на континента, Макрон и съюзниците му знаят, че той трябва да създаде мрежа от партньорства в Европа, за да увеличи влиянието си.

Дейностите му на Изток са част от по-широка стратегия за изграждане на връзки с политически сили, които Макрон смята за поне частично близки до неговите възгледи. Той развива връзки с лявоцентристките лидери на Испания и Португалия, и с премиерите либерали на Белгия и Холандия, което ясно се видя по време на преговорите за разпределението на висшите постове в ЕС.

"Това е система, която създаваме, която е благоприятна за политическия дневен ред на президента", каза Стефан Сежурне, бивш съветник на Макрон, който сега ръководи делегацията на френския лидер в Европейския парламент. Тя е част от либерално-центрисктата група "Обнови Европа".

Този дневен ред, изложен от Макрон в т.нар. план за "европейско възраждане" по-рано тази година, се състои в задълбочаване на евроинтеграцията, подсилване на общата политика за отбрана и сигурност и по-силно присъствие на международната сцена в търговски преговори и в определяне на климатичните норми и правилата за конкуренцията. Този дневен ред е по-малко либерален по отношение на икономиката, търговията, конкуренцията и единния пазар, отколкото няколко правителства в ЕС, включително и някои на Изток, биха искали.

Макрон определено не е приятел с някои от лидерите в региона. Той остро критикува правителствата в Полша и Унгария заради отстъплението им от демокрацията.

Но съюзите на президента на Изток често не са фокусирани върху правителствени лидери. Вместо това неговите служители развиват връзки с други партии и с избиратели, които са разочаровани от тези лидери и националистките им възгледи.

В по-дългосрочен план лагерът на Макрон се надява, че подобни съюзи ще увеличат шансовете му на следващите евроизбори да се изправи в пряк сблъсък с двете основни сили – дясноцентристката Европейска народна партия и лявоцентристката Партия на Европейските социалисти.

Държави членки "втора класа"

За да спечели привърженици в района, Макрон трябва да разсее съмненията, че иска да отнеме властта от Централна и Източна Европа и да създаде ЕС на две скорости с ядро от западноевропейски държави начело.

Има "усещане, че Макрон иска да промени Европа чрез многобройни интеграции или въвеждане на членове втора класа, и Централна и Източна Европа са сигурни, че ще бъдат членовете втора класа", коментира Весела Чернева, зам.-директор на Европейския съвет за външна политика.

Опитите му да се хареса на Изток пострадаха покрай желанието му за реформа на правилата за командированите работници, смятано за опит да затрудни хората от региона, които искат да работят във Франция или в друга държава от Западна Европа.

Според Чернева пред Макрон има и още препятствия, включително дългото пренабрегване на региона от страна на Франция и германското икономическо влияние там. По думите й обаче има възможност на Франция изгради съюзи в области като киберсигурността, изкуствения интелект и дипломацията.

Никола Танзе, френски експерт по стратегически въпроси, казва, че Макрон трябва освен това да покаже, че разбира източноевропейската история, опасенията от Русия в региона и значимостта на американските гаранции в областта на сигурността.

Стратегията с висшите постове

Макрон даде сигнал, че взима предвид Централна и Източна Европа чрез серия от високопоставени политически назначения през последните месеци.

Румънецът Дачиан Чолош, бивш премиер, бе избран за лидер на групата "Обнови Европа" в Европейския парламент, в голяма степен благодарение на французите.

Подкрепата на Макрон бе ключова за номинацията на българката Кристалина Георгиева за кандидат да оглави Международния валутен фонд, вместо холандеца Йерун Дейселблум, който бе поддържан от Берлин.

И, нещо, което доскоро изглеждаше немислимо - Макрон реши да подкрепи Лаура Кодруца Кьовеши за главен прокурор на ЕС вместо френския кандидат Жан-Франсоа Бонер.

Последните две решения дойдоха, след като не бе номиниран нито един източноевропеец за петте главни постаа ЕС – председатели на Европейската комисия, на Европейския съвет, на Европарламента, на Европейската централна банка и върховен представител на ЕС за външната политика.

Официални лица настояват, че подновеният интерес на Франция към региона не значи предизвикателство спрямо Германия. И все пак той е част от по-големите усилия за увеличаване на влиянието в ЕС чрез поставяне на Франция в центъра на взимането на решения в блока.

"Времето, когато Франция игнорираше Източна Европа и ние по някакъв начин приемахме, че тя е зона на германско политическо и икономическо влияние всичко това свърши", заяви високопоставен дипломат. "Не е заради враждебност към Германия, а защото Франция иска да бъде централна страна в Европейския съюз", добави той.

(източник: Дневник)