До 76% от служителите на министерството на правосъдието в Германия 25 години след поражението във Втората световна война са били членове на национал-социалистическата партия.

Това се твърди в официална история, публикувана в понеделник, и разказваща как нацистите са се защитавали един друг и са си помагали дълго след края на войната, съобщиха "Файненшъл таймс" и "Дойче веле", цитирани от "Дневник".

Данните са много по-високи, отколкото очакваха изследователите. Те могат да хвърлят нова светлина за начина, по който Германия излиза завладяването на цялото общество и държавата от партията на Адолф Хитлер.

Авторите на "Досиетата Розенбург" казват, че министерството, играло ключова роля в администрирането на законодателството, е било "обременено" повече с бивши нацисти, отколкото други правителствени структури.

Името на книгата идва от замъка Розенбург в Бон, където е било разположено министерството. Автори са професорите Кристоф Заферлинг и Манфред Гьортемакер, работещи по поръчка на независича комисия, създадена от министерството.

"Няма край на историята. Днес отново има опасности за поведението и свободите на хората, на които защитниците трябва да се противопоставят по всякакъв начин. Познаването на историята може да изостри осъзнаването, че отново човешките права, законноста и реда са поставени под въпрос", коментира министър Хайко Маас.

Изследването обхваща 170 висши служители и чиновници на средните административни етажи, работили за правосъдното ведомство в периода 1949-1973г. През 1945г. те са били поне на 18-годишна възраст. От тях 53% са били членове на нацистката партия. През 1957г. делът на тази група е достигнал 76%.

От 170-те юристи на ръководни постове 90 са притежавали членски карти на NSDAP, а 34 са били членове на щурмовашките отряди SA.

Сред тях има такива имена като Франц Масфелер, участник в срещите след т.нар. Конференция от Ванзее, на които е планирано тоталното изтребление на евреите. Той е работил в министерството до 1960г.

До 1969г. там е бил и Едуард Дрехер, прокурор от годините на нацизма, който е пледирал смъртно наказание за най-дребни нарушения. В поне 17 случая е успял да получи от съдията най-тежкото наказание за обвиняемия.

Предстои публикуването на изследвания за министерствата на вътрешните работи, финансите и социалните грижи. През 2010г. излезе такова проучване за външното министерство, в което се твърди, че много повече дипломати са били тясно свързани с политиката на нацистите, отколкото се е смятало в първите години след 1945г.

Проф. Заферинг признава, че веднага след поражението е било трудно да се намерят опитни администратори, които да не са опетнени с нацистко минало. Но според него министерството на правосъдието, за което през 1949г. са работели едва 49 души, определено е можело да намери "чисти" юристи в цяла Западна Германия. Той смята, че нацистите просто саси пазели гърба взаимно.

Книгата стига до еднозначния извод, че инфилтрирането на поствоенната правораздавателна система е имало политически последици. След 1949г. Бивши нацистки юристи са спирали по всякакъв начин преследването на техни съпартийци престъпници, казва колегата му Гьортемакер.

Книгата стига до еднозначния извод, че инфилтрирането на поствоенната правораздавателна система е имало политически последици. След 1949г. бивши нацистки юристи са спирали по всякакъв начин преследването на техни съпартийци-престъпници, казва Гьортемакер.

"След 1949г. Нито един съдия или прокурор, не е бил държан отговорен за действията си по време на Третия райх", цитира думите му "Дойче веле". С това особено активно се е занимавал "отделът за централна правна защита" в министерството. Това звено е информирало нацистки престъпници в чужбина, че подлежат на преследване, "което означава, че Федералното министерство на правосъдието активно е участвало в предотвратяване преследването на престъпления".

Според Гьортемакер "резултатът е, че хиляди и дори десетки хиляди помощници или извършители на престъпления са останали ненаказани".

Нещо повече – от 1959г. нататък федералното правителство е формулирано секретен пакет закони за военното положение. Това са 45 указа за извънредни ситуации, написани от водещи юристи с нацистко минало и възпроизвеждащи духа на законодателството на Третия райх. "Тези секретни закони не се основават на Конституцията и мнозина техни положения ори противоречат на фундаментални конституционни права", казва Гьортемакер.