На 13 август отбелязваме годишнина от издигането на Стената между Източен и Западен Берлин, станала символ на Студената война
След Втората световна война Франция, Великобритания, САЩ и Съветския съюз окупират Германия и столицата ѝ Берлин. Когато Съветският съюз налага Берлинската блокада през 1948 г., наяве излиза голямо напрежение между западните съюзници и СССР.
Страхът от комунистическия режим довежда до увеличаване на броя на източногерманците, които емигрират в Западна Германия. Между 1949 и 1961 г. около 3 милиона граждани на Германската демократична република (ГДР) са пътували през Берлин до Федерална република Германия (ФРГ).
За ГДР провалът на планираната икономика, наложена от Москва, съчетана с бягството на работниците и трафика на стоки между Изтока и Запада, представлява сериозен икономически проблем. Взето е решение – изграждането на стена. Работата започва в ранните часове на 13 август 1961 г.
Така, на днешната дата през 1961 г., Берлин се събужда в шок: източногерманската армия започва строителството на стената. Тя първоначално е локализирана в средата на града и постепенно е разширявана през следващите месеци. Зидът напълно „разсича” Берлин, забранявайки на източногерманците да преминат в Западна Германия.
Стената бързо се превръща в символ на Студената война и отделя хиляди семейства за цяло едно поколение. През 1987 г. президентът Роналд Рейгън се обръща към Михаил Горбачов с емблематичната реплика „Съборете тази стена!“ (Tear down this wall!).
Две години по-късно стената официално пада, което довежда до обединението на Източен и Западен Берлин.
Още от Свят
Хакерска атака в Киев: Приложение сигнализира за заплаха от радиация
Съобщенията на украински и руски език са започнали минути преди да изтече 6-дневното примирие в Херсонска област и окупирания от руснаците град Олешки
Широк отзвук в румънските медии след победата на Илияна Йотова
Всички те коментират президентските избори в България като възможност да бъде отворена широко вратата към Русия
Част от руските медии определиха спечелилата Йотова като „проруска“
Общият акцент в руското медийно пространство е върху възможността изборът на Илияна Йотова за президент у нас да създаде по-благоприятни условия за възстановяване на политическите контакти между България и Русия