Президентът Ван дер Белен: Австрия излъчва към Европа сигнал за надежда

От Виена към Европа се излъчва червено-бяло-червен сигнал за надежда и за положителна промяна”, заяви новият австрийски президент Александър ван дер Белен, имайки предвид цветовете на австрийското знаме. Той успя да победи крайнодесния кандидат на Австрийската партия на свободата Норберт Хофер, което бе прието с въздишка на облекчение от противниците на популизма на Стария континент. Гласуването беше повторение на балотажа от май, когато Великобритания все още не бе гласувала за излизане от ЕС, а американците не бяха избрали Доналд Тръмп за президент. Тогава Ван дер Белен водеше само с 0,6%, а гласуването бе анулирано от Конституционния съд заради нередности при броенето. “Ще бъда проевропейски президент на Австрия, отворен към света”, заяви бившият лидер на “Зелените” след оповестяването на резултатите.

Хофер призна поражението си и каза, че загубата е “наистина много болезнена, но избирателите винаги са прави при демокрацията”. В понеделник държавната тв ORF съобщи, че Ван дер Белен печели 53,3% срещу 46,7% за Хофер. Избирателната активност е била много висока - 74%. Австрийският канцлер Кристиан Керн заяви, че Ван дер Белен, клонящ към левицата либерал и еврофил, “ще представлява Австрия по отличен начин в страната и чужбина”. 72-годишният Александър ван дер Белен е потомък на руски аристократ, който бяга в Естония по време на болшевишката революция. Там се запознава със съпругата си естонка, като двамата бягат в Германия в началото на Втората световна война и в крайна сметка се установяват в Австрия. Ван дер Белен определя Австрия като своя родина, макар да признава, че е израснал като “дете на имигранти" в алпийската провинция Тирол. Споделя, че знае само няколко думи на руски, “защото родителите ми искаха да избегнат всичко, които би показало, че са бежанци”. Новоизбраният държавен глава на Австрия има зад гърба си близо четвърт век академична кариера като професор по икономика. През 70-те години е членувал в Австрийската социалдемократическа партия и признава, че като младеж е гласувал за Комунистическата партия. В крайна сметка се присъединява към Зелената партия, която по-късно оглавява в продължение на 11 години - до 2008 г.