Президентът Реджеп Тайип Ердоган претърпя най-шокиращото си поражение за 16-те години, откакто е на власт, макар че той не фигурираше в бюлетините на местните избори в Турция.

Въпреки че Ердоган може да твърди, че неговата ислямско-консервативна Партия на справедливостта и развитието (ПСР) е спечелила победа на национално ниво, тя загуби политически ключови и психологически важни кметски надпревари в столицата Анкара и в Истанбул - икономическото сърце и най-многолюдния град в страната.

Гласоподавателите, засегнати силно от рецесията, наказаха ПСР и във важни градове като Адана и средиземноморския туристически център Анталия, както и други големи градове като Измир и Мерсин, Ескишехир и Диарбекир, пише ДПА.

"Значителната загуба на градски гласове на фона на икономическия спад в Турция унищожи аурата на непобедимост на Ердоган", казва Волфанго Пиколи, съпредседател на консултантстката фирма "Тенео Интелиджънс" в Лондон.

"ПСР трябва също така да се справя без обширната патронажна система, която идва от контролирането на големите градски центрове, включително работни места и големи договори", казва той.

Изборите бяха възприемани като референдум за политиката на Ердоган след парламентарните и президентските избори през юни, когато той обеща "нова Турция" и пое по-широките правомощия на изпълнителната президентска система. По време на изтощителна предизборна кампания, когато Ердоган веднъж дори говори на 14 митинга в Истанбул в рамките на два дни, той заяви, че оцеляването на Турция е заложено на карта.

"Мнозинството от гласоподавателите в големите градове не се хванаха на реториката на Ердоган, че тези избори са въпрос на оцеляване", казва Вахан Джошкун, професор по право в университета Диджле в Диарбекир, Югоизточна Турция.

Спадът в резултата на управляващата партия в градските центрове беше "пряк резултат от икономическата криза, която лошото управление на ПСР подпомогна", казва Хауърд Айсенщат, участник в "Проекта за близкоизточна демокрация" и доцент по близкоизточна история в Университета "Сейнт Лорънс" в Съединените щати.

"Политически мисля, че това, което ще се случи сега, е, че ПСР ще се опита да обрече на глад градовете, които бяха спечелени от опозицията, и ще започне селективно преследване на опозиционни лидери", заяви Айсенщат за ДПА.

Той посочи, че на тези избори залозите бяха по-малки в сравнение с 2002 г., когато Ердоган и ПСР дойдоха на власт, но добави, че цялата реална власт вече е в ръцете на централното правителство.

Анализатори обаче не предвиждат големи промени във вътрешната или международната политика на Турция.

Финансовата криза няма да бъде решена лесно и Айсенщат казва: "Въпросът е: колко икономическа болка иска президентът Ердоган да причини на своя народ, на своята страна, за да избегне рационализиране на финансовите пазари?"

Ердоган е държавен глава, правителствен ръководител и лидер на ПСР. Под неговия поглед икономиката стигна до рецесия, а безработицата достигна най-високото си ниво за последните девет години през декември. Инфлацията е около 20 процента, като при хранителните продукти стига до 30 процента. Кризата, подсилена от слабата лира и спада на инвестициите, се отрази най-силно на обикновените турци.

Продължаващата икономическа криза при управлението на ПСР би трябвало да бъде добро предзнаменование за опозицията, дори за предсрочни избори.

Но не е, защото "изборите се провеждат върху едно фундаментално неравно и нечестно игрище. Медиите на практика са под контрола на ПСР", казва Айсенщат, добавяйки, че "опозиционните кандидати често са преследвани и тормозени, а членове на предизборните им екипи са арестувани".

Ердоган също така има няколко години "да върне политическия си късмет". Следващите парламентарни избори са през юни 2023 г.

Джошкун определя ключовия резултат от изборите като засилване на самоувереността на опозицията. "Този резултат разруши възприятието, че ПСР е непобедима. Той доказа, че опозицията всъщност може да спечели със солидни проекти", заяви анализаторът.

Ще могат ли опозиционните кметове да съществуват съвместно с централното правителство? "Ердоган вече предупреди, че "тези, които не са в хармония" с Анкара, "утре ще обявяват банкрут", посочва Пиколи.

Мансур Яваш, опозиционният кандидат за кмет на Анкара, беше многократно атакуван от Ердоган по време на кампанията и обвиняван във фалшификация и данъчни измами.

Истанбул е друг въпрос. "Истанбул има силна символика заради това, че политическият възход на Ердоган започна в този град", казва Джошкун. "Той дори заяви: "Ако загубим Истанбул, губим Турция".

Това е градът, където Ердоган е израснал, който го избра за кмет през 1994 г. и е дом на една пета от гласоподавателите на Турция. Той също така е център на икономическата сила.

Финансовият министър Берат Албайрак, зет на Ердоган, обеща нова икономическа пътна карта през април. Анализатори казват, че Ердоган разполага с четири години без избори, за да приложи структурни реформи.

"Макар Албайрак да е неопитен, той има известно уравновесяващо влияние върху своя тъст", казва Денис Шен, анализатор от "Скоуп рейтингс", като добавя, че "се задава объркваща смесица от политики".

"Имаме тласък в антилиберална посока, идващ от президента по отношение на цялостното функциониране на икономиката, което със сигурност е доста опасен път", заяви той.

Това включва правителствени "принудителни тактики, целящи стабилизиране на обменния курс и инфлацията", които могат да доведат до обратен ефект в дългосрочен план, насърчавайки инвеститорите да напуснат пазара на лирата или да се откажат от дългосрочни инвестиции, казва Шен.

Ердоган хвърля вината в друга посока, в последно време върху "операция на Запада, в частност САЩ, за поставяне на Турция натясно".

"Нека ни атакуват", заяви той на митинг в Истанбул. "Ако те имат долари, ние пък имаме нашия Аллах".

БТА